Благодарим на Мимо Гарсия за интересния текст, който ни изпрати. Поздравяваме го и за филма, който е успял да направи! Виж как и ти можеш да станеш автор при нас.
Изкуството е нещо прекрасно. Дали ще рисуваш, дали ще пишеш, дали ще танцуваш, дали ще пееш... Изкуство е.
За гореизброените дейности има хиляди школи. Безброй учители ще се намерят да ти "преподават".
Аз съм участвал и в представления, и в престижни театрални фестивали, имам издадени книги, танцувал съм. Винаги е било лесно. Досега.
Нагърбих се с нелеката задача да създам филм за забравените български селца. Аз съм трето поколение кореняк софиянец, но при вида на изчезващите от картата родни местенца на хиляда хора сърцето ми се "къса" от мъка.
Много хора ме похвалиха, но дотам. Да направиш филм, особено в България, е много трудно. Трябва да се заредиш със страшно много търпение и естествено да се подготвиш за обилно "киснене" в ресторанти. Но затова след малко.
Естествено, най-важното е първо да напишеш сценарии. Това поне за мен беше най-лесната част. Първо, защото филма е документален и абсолютно всичко е реално. Второ, защото се намериха веднага хора, които имаха телант и желание. Трето, защото за село Насалевци и Трънска околия /най-бедната част на РБ/ се оказа, че има няколко книги.
После идва ред на следващия проблем - снимачната техника на филма. Около месец и половина събирахме средствата. Спряхме се на среден вариант или както казва консултанта на филма Георги Янев ""Качествено изображение на разумна цена"".
Най-накрая стартираха и безкрайните бизнес обяди. След близо 20 среща 11 спонсора се съгласиха да заплатят и да организират премиерата на филма в общо 10 града.
Общо взето има ли желание - има и начин.
И ако някой ме попита "Как се прави филм в България", ще отговоря "С МНОГО ЖЕЛАНИЕ!"."
