С положителни емоции и много усмивки ни зареди Радка Тодорова от Пазарджик. Благодарим й! Виж и ти как можеш да станеш автор в нашата рубрика Вашият блог.
Събуждам се рано. Утрото е прекрасно. Полъхва свеж ветрец. Слънцето се показва огромно и златисто. В кухнята ухае на прясно току-що сварено кафе. Сядам и отпивам глътка за да се събудя. Чувствам се прекрасно и се усмихвам. На себе си. Напоследък се опитвам да мисля позитивно и все по-лесно ми се отдава. Питам се, защо не се усмихвам по-често? И ето, изведнъж ми хрумва чудесна идея. Днес ще бъде моят "Ден на усмивките." Ще търся позитивни хора и ситуации, които ме карат да се усмихвам. Ще раздавам и събирам усмивки и ще се опитам, колкото и наивно да звучи, да направя света малко по-добър.
Време е да приложа замисъла си в действие. Излизам навън. Първото, което виждам пред жилищния блок са двете малки улични котета, които всички храним и обичаме. Боричкат се и си играят като деца. Усмивка за тях и продължавам нататък. Вървя и търся на кого да дам усмивката си. Срещу мен идват момче и момиче, хванати за ръка. Говорят си и се смеят. Усмихвам им се и аз. Подминавам и чувам гласа на момичето: "Тази познаваш ли я? Защо ни се усмихва?"
"Не, но сигурно нещо не е добре жената. Има доста такива хора вече."-отговаря убедително момчето.
"Хубава работа" -мисля си - "сега пък ме изкараха и луда. Но дори и това не ме разубеждава и продължавам с моя "усмихнат ден".
Усмихвам се на всички приятели и познати, които срещам по пътя си. И те ми дават своите усмивки. Продължавам по пътя си. Пускам монетка в кутията на уличния музикант. Той ми подарява голяма щастлива усмивка с поздрав за мен.
Вървя и се осмелявам да се усмихвам дори на непознати хора. Някои от тях ми връщат усмивките и са искрени. Събирам ги и продължавам. На тротоара точно пред мен лежи улично куче. Чупвам му залък от закуската си. То го лапва бързо, размахва радостно опашка и ме дарява с най-прекрасната "кучешка "усмивка. Подминавам го и продължавам.
Изведнъж до мен спира за разговор с приятелка майка, с малко току-що проходило момиченце. С бялата си дантелена рокля и цветните фибички върху русата главичка, прилича на принцеса от приказките. Или на малко ангелче. Гледа ме, бърбори нещо на своя неразбираем бебешки език и се смее. Усмивката му е толкова искрена и заразяваща, че не усещам как спирам до него и му се усмихвам и аз. Сега вече не само лицето, но и душата ми се усмихва. Не само на него. На целият свят. На цветето разцъфнало да радва всички, които го забелязват. На сивите врабчета, които страхливо подскачат, цвърчат и се боричкат за някоя троха,изпусната от случаен минувач.
Усмихвам се. И се чувствам щастлива и силна. Събрала толкова усмивки. Сега ги прибирам в сърцето си. Знам, че понякога ще има дни, когато няма да ми е весело. Тогава ще извадя някоя от събраните днес усмивки. Ще я поизтупам леко, ще я поизтърся от прахта и ще събера сили да се усмихна отново.
А защо не опитате и Вие? Поне един път в седмицата да имате "Ден на усмивката". Както правите разтоварващ ден или ден за фитнес. Никак не е трудно, уверявам ви. И не струва нищо. Но дава толкова положителни емоции. Е, рискувате някой да ви помисли за луди.Но не се страхувайте от това. Напротив, нека лудостта ни е заразна. За да има повече усмихнати хора по улиците.
А Вие на какво се усмихвате?
