"Искам на море!" – мисля, че това е мантрата на всеки, който е хвърлил котва в офиса през лятото. Дали предстои или е минала отпуската няма значение, защото всяка слънчева секунда от деня мечтаем за горещия пясък и удрящите се в него вълни. Вместо това по цял ден чуваме щракането на клавиатури и се наслаждаваме на автомобилните клаксони в града. Знаете ли, понякога се опитвам да си спомня мириса на море? Поемам дълбоко дъх и се гмуркам в спомените си. Всъщност и да сме далеч от курортите и плажовете, те винаги ще са с нас и в скучната градска среда. Ето къде се крият!
Обичате плажа? Затова всеки град си има своята централна пешеходна зона. И на двете места винаги е пек. И на двете места има весела глъчка. Градските вълни са разхладителните системи на заведенията. А колкото до горещият пясък – всички пейки, които са на слънце, ще ви донесат "приятното" парещо усещане. Подобно на плажа, и в центъра хората оглеждат, коментират, да де, радват ти се.
Чудите се най-вероятно къде е самото море. В града можете да се гмурнете в тъмните тунели на метрото. Знаете ли, спомням си, че когато се учих да плувам, ми казаха: "Задържаш въздуха, издишаш под вода и вдишваш отново на повърхността". Е, в градския транспорт е по същия начин. Задържаш дъха, когато се качваш в превозното средство, издишаш много бавно, докато си вътре, и вдишваш, когато вратите се отворят. Повтаряш. Като включим и опитите да се задържим на крака по време на невероятните маневри на шофьорите – ето, че плуваме.
Може би е най-приятно събуждането по време на морската почивка – чуваш гларусите, усещаш миризмата на море, слънцето те гали нежно и бързаш да скочиш в банския, за да уважиш морето от рано. Е, в града се будиш, наслаждавайки се на автомобилни клаксони, усещаш миризмата на зимнината, която съседът ти прави, и бързаш да скочиш в дрехите, защото трябва да уважиш работното време в офиса.
Ако си нощна птица, на морето винаги има какво да правиш – от купон в едно от многото заведения на плажа, до вечерен пикник на плажа, който е озвучен от нежните звуци на китара. Е, в града дори да си останеш вкъщи, пак ще си на "купон". Партито е озвучено от някоя близка/далечна квартална кръчма. Можеш и да се наслаждаваш на някой от съобразителните си съседи, които гарантират забавлението ти със скачане, пеене, ремонти и чистене - дори през тъмните часове на денонощието.
Най-приятното нещо, докато сме на море, е безгрижието. Сякаш се носиш постоянно на вълните. В града също се носиш постоянно, но из мислите си, защото непрестанно си повтаряме всички онези "трябва" – да ям, да работя, да говоря с някого, да изчистя, да тренирам и прочее.
Честно казано обаче, морето е нищо без компания. Хората са онова, което ни кара да бленуваме за морското пътешествие. Няма значение къде сме, просто защото мястото не определя настроението ни. То зависи от близките, с които споделяме момента. А те не са ли и в града? "Искам на море" не е мантра, а мираж. Реалността винаги е по-хубава, просто защото там сме ние и хората, които обичаме. Затова може би е време на спрем да губим летата си в мечти за почивки и да се потопим в "морето на града".
