"Искаш да знаеш каква е моята тайна? Каквото и да се случва, аз нямам нищо против."
- Джиду Кришнамурти (1895 - 1986), индийски философ и общественик
Роден е на 12 май 1895 година в Маданапале, Южна Индия, в бедно семейство на брамин. Като дете среща известния окултист и теософ Чарлс Ледбитър в земите на Теософското дружество в Адяр, Ченай, Индия. Ледбитър заявява, че ясновидски усеща „най-силната аура, която е виждал, без частица егоизъм“, вследствие на което попечителството му е поето от Ани Безант. Двамата окултисти, ръководили Теософското общество по онова време, обявяват Кришнамурти за носител на духа на Световен учител, за който се говори в трудовете на Елена Блаватска, и основават организация (Орден на Звездата), която да разпространява тази идея.
В годините от 1922 до 1929 Кришнамурти променя вижданията си. Теософската реторика започва силно да отстъпва в речите му, като накрая съвсем изчезва. На летен лагер на „Ордена на Звездата“ на 2 август 1929 г. в Оммен, Нидерландия, Кришнамурти разпуска ордена.
След това негово действие известни теософи се обръщат срещу него, включително Ледбитър, който заявява: „Видението е било погрешно“. Впоследствие Кришнамурти се разграничава от всички дейности и вярвания на Теософското общество. Прекарва остатъка от живота си, говорейки за природата на вярата, истината, скръбта, съдбата, свободата, смъртта и стремежа към духовно изпълнен живот. Не приема нито последователи, нито поклонници, вярвайки, че връзката гуру-адепт окуражава зависимостта и експлоатацията.
В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ – школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието. През 1984 г. Кришнамурти е удостоен от ООН с Медала за мир. Умира на 17 февруари 1986 година в дома си в Охай, Калифорния, САЩ, на 90-годишна възраст.
