Продължение от втора серия

Написано и изпързаляно от Бистра

За първи път на кънки е изживяване, което бих записала в графа „никога не бих пробвала отново”. Поне това беше първата ми реакция. И то няма как да е другояче, защото ако ви се е случвало да излезете от обхвата на вашите води, със занимание, което не е от вашата компетенция, е, знаете за какво говоря.

Първият път си беше като първия път – беше неловко и болеше…

Беше неловко да те наблюдават и да ти се смеят опитни кънкьори със завидни умения на леда, и накрая ме заболя… (е, не успях да падна нито веднъж, но това се дължи основно на непрекъсната ми в нито един момент „връзка” с парапета) ръката от подпиране да не падна…
Не липсваха добронамерени колеги от работата, които през цялото време ме окуражаваха – няма нищо страшно, преодолей страха, пусни се най-после от този парапет…

Равносметката

Е, че успях да направя около 7-8 обиколки за 1 час. Три от тях навъртях благодарение на силните ръце  на добронамерените ми колеги, а останалите – обикаляйки и блъскайки хората около парапета. Дори попаднах в ситуация, при която прегърнах чужд мъж отзад. Нямаше как – единият ми крак се пързаляше наляво, а другият надясно и хоп – намерих си упора в мъж, който тъкмо прегръщаше приятелката си. Разминах се с подаване на ръка и „няма страшно, гаджето ми вижда, че не се познаваме”.

Ако сте начинаещи, можете да чуете мъже да ви подвикват: „Затваряйте си краката”

По време на обучителната сесия, един от колегите ми каза да си събера краката. За първи път чувам мъж да препоръчва на жена да си затваря краката. За начинаещите в този зимен спорт това е един важен съвет – затваряйте си краката!!!

Краката те болят независимо дали можеш, или не

Това поне е единственото успокояващо нещо в цялата история. Заключителният момент е свалянето на кънките, когато си изнемощял от неможене да караш на леда. Вземаш си обувките от гардероба и сядаш ни жив, ни умрял на скамейката да се преобуеш. Това е моментът, в който усещаш всъщност колко неудобства са ти създали кънките, обуваш обувките и разбираш, че те са най-меките и удобни на света.

И накрая все пак си тръгнах обнадеждена

Всяко лошо нещо може да се превърне в красиво преживяване. Твърдо съм решена, че след първия, ще има и втори, и трети път. С такава мисъл си тръгнах, имитирайки на сухо фигурно-пързалските движения на професионалистите…

Ако искате още - върнете се на първа серия