Имам 3 "свободни" часа всеки ден. Всеки ден между 13 и 16 часа, когато детето спи. Изчаквам 10 минути, за да се убедя, че е заспала и започвам състезание сама със себе си – прибирам разхвърляните играчки, за да има къде да стъпя, без под пръстите ми да изпищи гумено пиле, редя измитите съдове от миялната по шкафове и рафтове, плакна мръсни чинии и паници, така че купът да намалее до нормална видимост на дъното на мивката и отново подреждам миялната, преглъщам пиле с ориз, докато мия подовете, готвя нейната следобедна закуска, нашата вечеря, и докато простирам, чувам настойчивото „Мамооооооооооооо“ от спалнята. Трите часа свършиха!
Искам време!
Време за мен самата!
Понякога.
Не често.
И осъзнавам, че трябва сама да си го дам. Кому са нужни бурканчета с кремове, шишета с шампоан, балсам за омекотяване кожичките на ноктите, ако няма кой да ги използва? Решавам, че ще имам своя си следобед.
Детето заспива. В главата ми се оформя списъкът със задачи – да сготвя размразеното месо, да изгладя дрехите, които свалих от простора снощи, да й измия калните обувки…
Не, няма да е сега! Сега ще имам моите часове. МОИТЕ!!!! Та ако ще месото да се развали, а детето да яде солети за следобедна закуска.
Пускам горещата вода, така че в банята да се образуват облаци пара. Наливам си чаша червено вино и я оставям да ме чака до компютъра. Захвърлям широките панталони и удобната риза в коша за пране и си обещавам, когато изляза, да облека нещо неудобно, но секси.
Горещата вода буквално размива очертанията на тялото ми. Не мисли – чувствай! – казвам сама на себе си, когато мисълта дали детето не се е събудило някак се промъква до съзнанието ми през капките вода. Обикновено взимам душ за не повече от 5 минути сутрин. Сега ще се поглезя и с маска за коса.
Някой чука на вратата на апартамента. Сериозно ли? Точно сега, точно днес? Това не е просто чукане, това е категорично и брутално нахлуване в моето време. Утешавам се с виното, която ме чака и сладка печена тиква – октомврийска премия за небцето.
Пускам си диск с любимата ZAZ. Този дрезгав глас, този френски… за тях искам да благодаря за Бог, на Аллах, на Буда, на вълшебната гъба, от която си отхапа Алиса дори.
Междувременно количеството вино в чашата ми никак не ме предизвиква да се чудя дали е наполовина празна, или наполовина пълна. Просто си е празна. Странно ми е, че пия вино в 15 часа. Странно ми е, че се къпах като по филмите – бавно, с наслада, почти еротично. За Бога, сигурна съм, че майките, които го правят, са по-малко от трохите, които остави след себе си по масата изядената меденка.
Да отделя време, за да се почувствам добре, всъщност не е егоизъм. Когато аз се чувствам добре, и дъщеря ми ще се чувства добре. Осъзнах това преди известно време и оттогава си позволявам „волността“ след 99 ставания, за да я завивам нощем, на стотния просто да завия себе си и да продължа да спя. За да се чувствам отпочинала на сутринта и да мога с усмивка и спокойствие да посрещна всяко нейно „няма“, всяка троха по пода, всеки чифт напикани гащи, всички 635 разпилени играчки, всяки ревливо пльосване на паркета, всяко облизване на мръсни ръце, всяко нежно обвиване на ръце около шията ми и бебешко „‘бичам“.
