Попадам на статии, които описват промените, които настъпват в телата на хората, когато спрат цигари, алкохол, "марихолана" и други дребни и не толкова дребни вредни навици. На мен наскоро ми се наложи да спра алкохола (аз пия само вино) за 20 дни. И реших да обобщя промените, които настъпиха, за да не ви се налага да го изпробвате на свой гръб, ако някой ви покани да напишете статия или медицински труд.
Ежедневие
Ходиш на работа, понякога излизаш на обяд с колеги. Ако живееш в Италия и Испания например, този обяд никога няма се получи без чаша совиьонче или някоя CAVA с десерта. В България също не пречи, защото, така или иначе, изпадаш в хранителна кома и до към 15:00 часа гледаш inboxa си с погнуса и замахваш с телбод към всеки, който те пита какво става с визуализациите. Една чаша винце прави това по-небрежно и вместо да се взираш в inboxa си, правиш оригами фигурка на чепка грозде, за да я покажеш на колегите, когато те питат какво става с визуализацията. Без насилието на телбода.
Работа
Аз не се оплаквам от работата си в България. Няма фирма или човек, с които да работя и да не са точни. Все още има ханове-ресторанти, които ми казват да изпратя мейл на www…… и все още има жени, които тотално отказват съществуването на електронни фактури. Но това са страхотните причини да си капна след края на работния ден и да се посмеем с мъжа ми над битието. Аз работя с вино. Да, работя. И да не пия вино, означава да отида някъде, хората да ме поканят на маса, аз да изкарам бутилка от дамската си чанта и да помоля за една чашка, в която да плюя, след като отпия. Причината е, че не трябваше да гълтам и капка алкохол. А хората си мислят, че съм сомелиер, който не пие по обед. За добро или по-добро ги оставям да тънат в догадки, докато аз си оставям визитката, обвита в мистерия
Брак
Виното в моя брак е невидимата бетонна стена, която слагам между работния ден и личния живот. Мъжът ми се прибира след работа и виждам как от вратата се засилва да ми говори за тиха ферментация. Вадя дъската за сирена и тирбушона, като един истински римски воин, и разговорът отива в друга насока. Обичам да готвя на съпруга си и винаги има вино, което го чака на масата. 20 дни без вино за мен означава да не готвя, да не вадя дъска за сирена и да слушам за тиха ферментация. Без да мога да я изпитам с цялото си тяло. Ставам кисела, доспива ми се и, без грам интерес към разговора, отивам да простирам, защото е много по-терапевтично от това да се оплача или искрено да се разплача, докато той ми върти чаша и фъфли под абсорбатора. Виното е такъв фактор в нашия живот, че след като сме се карали за обикновени човешки глупости, без да си казваме нищо, излизаме от стаята, в която остава караницата, и заедно си отваряме бутилка вино. Започваме да говорим за друго. Обикновено за вино. Без вино обръщам легени с пране и дъски за сирене и отказвам да гледам Мастършеф. Понякога нямам настроение дори за един душ, камо ли за шибаното събрание на входа.
Любов
Аз не мога да пия много. Макар и редовно, абсолютният максимум за мен е 2 чаши. Ако прекрача границата, на третата чаша мъжът ми става адски забавен, с големи сини очи и най-добрият избор, който съм правила в живота си. Интересното е, че аз по принцип така го усещам, но след третата чаша, докато той ми говори за синтетични коркови тапи, единственото, което чувам, е natural mystic на Боб Марли. Той винаги ме усеща и ме поглежда като човек, който знае, че не го слушам. И следва репликата „Какво ми цъфтиш, бееееее“. Без вино аз просто седя и кимам и изглеждам като да разбирам от коркови тапи. Изглеждам като да участвам в разговора, но всичко, което всъщност правя, е да не откъсвам очи от чашата му. Мириша я, усмихвам се и коментираме етикета. Разказваме си за производителите и за сорта грозде, осъзнаваме, че нищо не разбираме от вино. Смеем се. Но аз по-сдържано. Защото е много по-добре да не разбираш от вино и да го пиеш, отколкото да не разбираш от вино.
Секс
Виното естествено предразполага към секс. Да са живи и здрави тези нации, които си го пият от обед. Всъщност има изследвания, които доказват, че най-добрият алкохол за секс е вино. Червено за дамите. Изследванията са направени от италиански учени и с две думи обясняват, че червеното вино води до насищане с кръв в слабините на дамите, което води до сексуално желание и лубрикация. Иска ми се да съм свидетел на едно такова научно изследване с италиански учени. Ако не ми вярваш, можеш да прочетеш тук. Но ако искаш да си на 100% сигурна, кажи на половинката си да отиде на солариум, след това да сложи бяла ленена риза, да я остави разкопчана и да ти позволи за една вечер да му викаш „Antonio, portare più vino!!!”. След това заедно, в името на науката, да изследвате ефекта от червеното вино. За мен след първата глътка започва ефектът на най-добрия социален лубрикант на света. Отпускам се, чувствам се свободна, красива, с певчески талант и с дълга коса. Това е течен кураж и ферментирало самочувствие на богиня. Бих поела риск, в зависимост от силата на сорта, и рискът е да имам втори терорист - Козирог с асцендент Скорпион. Визирам сина си.
Според изследванията най-силно желание за секс се усеща след втората чаша. Аз усещам и желание за чаша вода и детегледачка. Възможно е на 4 чаши вино да си спретнеш оргия с любимия, все едно сте 15 човека в спалнята. Но от опит (не с оргиите) ще ти кажа, че повече от 3 чаши ме правят парцал, спи ми се, в никакъв случай не съм изобретателна, освен ако не става въпрос как да играя на телефона си и едновременно да балансирам чашата върху така липсващите ми плочки на корема. Но да. Виното си е секс. Има вино, което мирише на секс. Има и вино, което, като го пиеш, усещаш това, което само жените могат да усетят - че ще бъдеш мацерирана преди да те оставят да почиваш върху утайките.
Деца
Виното е най-добрият приятел на майките. Защото диамантите не могат да ти набият детето, нито да те научат, че с бой не става. С нищо не става. Но с вино...
Целия хол е в дребно лего, пълно с пластелин - ВИНО!
“Мамооооо, виж как се изаках“ - ВИНО!
Когато детето обърка тубичката с боичка с лепило - ВИНО!
Когато пак е чисто гол и с меча - обувалка от 2 лв., е съборил саксия върху прилежно подредените ти касови бележки - ВИНО!
Когато иска да си направи планина и е изкарал всички дрехи от всички гардероби и шкафове и ги е натрупал на планина върху спалнята - ВИНО!
Когато си се борила с висока температура и отказ да пие лекарство и после си видяла, че термометъра е развален и ти самата си с 38.9 - ВИНО!
Когато е взел всички цитруси от всички купи в къщата и е пуснал по един във всяка обувка в къщата - ВИНО!
Когато е намерил коледната украса през март и е завързал топчица навсякъде из къщата - греяно ВИНО!
Без вино просто крещиш постоянно, докато отбелязваш колко си рошава в огледалото. Забраняваш неща, докато сама се криеш да ги ядеш в банята. Слагаш правила, знаейки в каква държава живееш. Спираш телевизора, за да си циклиш в телефона. Пазариш се за таблета, при положение, че не го докосваш. Искаш си обратно луивюитоните, които никога няма да обуеш с тези килограми. Чистиш клавиатурата от лак за нокти, а това е единственото нещо, което има лак за нокти по себе си през последните 4 години от живота ти. Молиш се на някой да си легне, но винаги заспиваш първа - с дрехите, подпряна на портмантото.
С вино - никога не си лягаш първа. Защото нещо хубаво те чака в кухнята. Нещо, което може да премине от „Часът на мама“ в сутрешен блок само за половин бутилка. Това нещо те разбира. То не те съди. То те изслушва - ВИНО!
Социален живот
Излез да се видиш с приятели и ако хапвате, си поръчай една чаша за вино. Ябълков сок или сок от нар вършат работа. Аз се хващам, че въртя чашата и жабуря сока. Казвам си наздраве, дори и по една винена мушица да ме ънфрендва, защото се чукам с безалкохолно. Смея се насилствено. Разговорът се върти около „горката аз“ Обещаваме си да го отпразнуваме, когато започна да пия. Дават ми да избера виното. Плащам по-малко от сметката. Качвам се и карам кола. Ставам на другия ден и започвам да събирам малко лего, да се карам за електронни фактури и да чакам мъжа ми с дъската за сирена, защото виното ме е научило да живея малко по-добре. И ако се налага да го правя без вино - пак не е зле.
Всички статии от темата "Другото дясно" може да прочетете тук.
