Болна ли си?” Чух този „комплимент” от един свой колега. Бях си позволила лукса да отида без грим на работа с идеята да съм естествена и свежа. Мислех си, че съм красива и със самочувствие демонстрирах „истинската си същност”. Един коментар ме жегна толкова дълбоко, че започнах да изпитвам съмнения (чудех се сляп ли е и как така не забелязва колко съм хубава, но това нямаше значение, защото разклати увереността ми).
Понякога - за добро или лошо - вместо комплимент, повечето от нас, жените, са изненадани с меко казано „убийствена” критика. Много по-лесно ни е да приемем забележка, свързана с някоя наша дейност, отколкото такава свързана с външния ни вид.
Часовете, прекарани пред огледалото, всички грижи за тялото ни често остават незабелязани. Но ако направим малък пропуск и изненадаме околните с някаква промяна, например си позволим да бъдем неглиже – определено ще предизвикаме реакция. Надеждите ни са тези реакции да са положителни, но в повечето случаи хората не могат да асимилират новото излъчване и липсата на грим.
Суетата наранява ли?
В старанието си да бъдем красиви, да бъдем харесвани, често изпадаме в крайностти – губим баланс, губим и своята същност. Обсебени сме от идеята да бъдем съвършени и намираме кусури във всичко, което правим и в начина, по-който изглеждаме. И всяка критика отправена към нас, потвърждава опасенията, които таим – че може би не изглеждаме добре.
„Не, не, не трябваше да обличам тази рокля. Знаех си, че няма да ме харесат... мразя тази рокля. Какво си мислех като я купувах?”. Понякога прекалената суетност прикрива един по-дълбоко вкоренен страх – неувереността. „Какво ще се случи, ако не ме харесат? Не съм достатъчно красива! Косата ми е ужасна!” Използваме всеки повод да се самонакажем, обвинявайки себе си, че не сме такива каквито искаме да бъдем. Не сме доволни и няма да бъдем доволни, докато не заместим суетата с уважение и любов към себе си.
Суетата е отражение на нашия страх да не загубим красотата си и да не бъдем отхвърлени. Промяната ни плаши с всяка появяваща се бръчка. Напълнеем ли малко, започваме с драстични диети, спираме да се храним... разболяваме се, губим сиянието и го заместваме с тонове грим.
Прекалената напереност също е отражение на страха ни да не бъдем критикувани. Самочувствието блика, но то е повърхностно и нетрайно. Колко от нас безрезервно и силно обичат себе си?
Ако вместо красотата изгубим суетата...
Уважението към себе си не е суета. То е любов! Гледайки се в огледалото, ние не сме недоволни, а напротив – щастливи! Тогава си казваме „ Днес изглеждам прекрасно! И да сложа и да не сложа грим – това съм аз. Чувствам се красива! Гримът ми е отражение на моето настроение, аз не го използвам за да прикрия несъвършенствата, защото те не съществуват.” Когато заместим суетата с любов, няма да бъдем наранявани от думите на околните, защото ние сме уверени в себе си и вярваме с цялото си сърце, че сме красиви.
Всеки ден, усъвършенствайки способността си да се харесваме такива, каквито сме, ставаме по-силни, не толкова раними и не губим часове наред пред огледалото. Продължаваме да се грижим за себе си, но по един по-здравословен начин. Често няколкото килограма отгоре ни правят по-чаровни, непокорната коса подчертава нашата индивидуалност, а снимките ни започват да ни харесват, защото одобряваме себе си във всичките си „лица”.
Нека се научим да се харесваме, нека даряваме себе си с повече любов и нека си позволим да бъдем естествени. Привлекателни сме точно тогава, когато сме уверени и се уважаваме! Да подчертаем красотата си с една широка усмивка. Да, точно сега!
Прекрасни сме!
*"Суетата - любимият ми грях" - реплика на Ал Пачино от филма „Адвокат на дявола”
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg
