Хората, докоснали се до болката, мъката и съдбата на сирачето с ДЦП – Любчо, сториха чудо! Общата събрана сума от даренията за него възлиза на 148 603, 09 лв. В това число средствата, събрани по време на изложбата на Красимира Василева*, от търга на фотоапарата и от парични преводи по сметката към момента. Сумата е колосална и продължава да нараства! Това сплотяване на хора е като лавина. А лавината може да помете всичко!

Снимка: facebook.com/helplubcho/

Разказахме ви историята на Любчо – за смъртта на родителите му, неговото заболяване, ежедневието му с непрестанната подкрепа на баба му Саня и не на последно място неговото коледно желание. Любчо е поредното доказателство, че когато имаш сърце да не искаш много, може да получиш всичко! Защото дори във време, когато в коледните базари се взривяват камиони, когато празничната светлина е помрачена от експлозии и убийства, добрината и надеждата не бива да отстъпват място на страха и лошотията!

Любчо - едно болно дете, което не иска нищо за Коледа!

Какво нещастие е никога да не си узнал що е майчина прегръдка и какво щастие е да има някой, който безпрекословно те обича

Имаме си пролет - за да видим, че всичко се ражда отново.
Имаме си лято - за море, пясък между пръстите и да ни се покажат луничките.
Имаме си есен - за да се радват очите ни на всички оттенъци на жълтото и червеното.
Имаме си зима - за да правим ангели в преспите.
Но Коледа... Коледа е отделен сезон!

Коледа е сезонът на мурсалския чай, на лепкавата борова смола, на подаръците с червени панделки, на мъглите, в които се раждат стихове, на дебелия шал и добрите дела, с които можеш да стоплиш непознат!

Почувствайте Коледа в нейната истинска същност! А истинската й същност се оказа в сърцата на хилядите хора, които писаха на фотографката Красимира Василева, на LadyZone, на бабата на Любчо и на страничката за помощ във Facebook. Публикуваме само част от техните коментари, запитвания и желания. Когато човек има сърце, душа и желание, не е нужно портфейлът му да е препълнен с пари, за да помогне. Защото малко може да е всичко. А има и други неща за даване и споделяне. Има доброта! Има и надежда – не само за Любчо, а за всички балки бойци, които трябва да преодоляват трудности още от малки, вместо просто да играят с кукли и топки.

# "С моите родители бихме желали да допълним сумата, която е необходима за лечението на Любчо".

# "Знаеш ли за инициативата на едно семейство в Самоков, които водят/ носят деца с увреждания в планината? Аз мислех да направя нещо за тяхната кауза, но защо да не е и за двете неща, твоите фотографии са невероятни."

# "Поздравления за каузата! Това симпатично момче Любчо в кой град живее? Ние имаме кемпер. Можем да помагаме с транспорт. Или просто да го разходим до някъде..."

# "Прочетох за Любчо. Преподавам английски онлайн и ако смятате, че е уместно, с удоволствие ще се занимавам с него. Не съм сантиментален човек, но се разревах, като видях снимките."

# Майка, дарява 4000 лв., защото... "Загубих сина си преди 6 месеца, тези пари са остатъци от събраните от приятели в наша помощ и подкрепа... "

# "Благодаря ви за прекрасната фотосесия посветена на Любчо както и за отговорната ви гражданска позиция и инициатива. Сестра ми е родена с церебрална парализа и родителите ми се грижат за нея и съм безкрайно съпричастен на това семейство. Уловените от вас моменти ме трогнаха, разчустваха, но и дадоха много надежда. Благодаря ви! Желая ви дълга и успешна кариера!"

# "Здравейте, искам да изпратя малак подарък за Любчо за Коледа!"

# „Здравейте, прочетох статията на Росица Николова за Любчо детето сираче, инвалид. Организираме благотворителен базар и средствата децата искат да дарят за неговото лечение. Освен паричките искат да му пишат, да му изпратят книжки и помагала.”

# „Лично познавах баща му, израснахме заедно в Овча Купел. Не сме били близки приятели, но Ивчо беше много готин човек, и си беше от нашата "махала". Статията ме просълзи.”

Добри хора има. И за щастие те не са рядък и изчезващ вид! Нека случващото се с Любчо бъде топлата чаша кураж, от която имат нужда много родители на болни деца, и хапчето надежда, което да укрепи вярата им, че малчуганите могат да имат нормален, щастлив живот. И да не забравяме, че да сме добри, щедри и споделящи не е режим на живот само по Коледа. Но празниците са добър повод да започнем.

Коледа не в китайските лампички и пластмасовите топки за елха.
Коледа не е в бонуса към заплатата накрая на годината.
Коледа не е в празничните намаления в мола.

Коледа е в малкото туптящо нещо отляво, в звездичките в очите на дете, между премръзналите пръсти на просяка, обгърнали чаша чай, в спонтанното желание да даваме, в по-доброто, което ни чака!

Снимка: Krassimira Vassileva Photography