По време на секс, а най-вече в момента на оргазъм, човешкото тяло се превръща в лаборатория, работеща на пълни обороти. Дълбоко в мозъка се разиграва фина "симфония" от хормони. Окситоцинът, който наричаме „хормонът на любовта“, допаминът – източникът на удоволствие, и ендорфините – сладкото упоение на еуфорията, танцуват заедно като на парти в Ибиса.

След всяка нощ се съмва

Минути след кулминацията, това парти в мозъка приключва рязко. Хормоналните нива се сриват, усещането за възторг се отдръпва. И тогава, понякога съвсем неочаквано, идват сълзите. Тихи. Плътни. Истински. И не, това не означава, че нещо се е объркало. В култура, в която сексът се представя като чисто удоволствие и върховна близост, плачът след оргазъм звучи като лош финал. Но реалността често не се съобразява с идеалите. Проучване в Journal of Sex & Marital Therapy показва, че цели 41% преживяват постсексуална тъга – емоционален спад, белязан от меланхолия, раздразнителност или необяснима тревожност. Можем да го наречем и другояче - хормоналната буря на интимността.

Сексът не е просто акт

Сексът не е просто акт, а преживяване, което буквално залива тялото с допамин, окситоцин и ендорфини, всичко, което ни кара да се чувстваме свързани, щастливи и влюбени. Но след този екстаз, в рамките на минути, тялото преживява драстичен спад на тези вещества. Настъпва т.нар. „емоционален вакуум“ – едно странно, леко празно усещане, като след последния кадър на филм, който не ти се иска да приключи.

„Този спад в хормоните може да предизвика усещане за тъга, особено ако човек се  откъсва от емоционалната близост, която е предизвикала това преживяване“, обяснява секс терапевтът Денис Ноулс. Интимността изисква уязвимост – онзи тих акт на разголване, който не винаги е телесен. Точно в тези моменти на дълбока отвореност могат да изплуват емоции, които сме държали заключени с години. Сексологът Марла Рене Стюарт казва, че сълзите след оргазъм не са слабост, а понякога специална форма на изцеление. „Това може да е резултат от много силна емоционална връзка, натрупано напрежение или дори радост. Плачът е просто начинът, по който тялото освобождава това, което не може да се каже.“

Снимка: iStock

Любопитното е, че тези сълзи невинаги са заради партньора или или дори заради самия секс. Често те се коренят в нещо по-дълбоко – минали преживявания, травми, неудобни спомени, които по някакъв начин се активират от интимността. Сексологът Джиджи Енгъл го обяснява така: „Мозъкът преживява силна хормонална буря и точно в този момент, когато защитите паднат, нахлуват стари емоции. Сякаш тялото казва: "Сега можеш да се освободиш от тях."

Тук идва и големият въпрос- „Мъжете? Те също ли плачат?

Културните шаблони отдавна са представяли мъжете като резервирани, особено когато става дума за емоции и още повече – за секс. Но науката говори друго. Проучване показва, че над 40% от мъжете също преживяват постсексуална тъга. И не, това не ги прави по-слаби, ги слага в графата „истински хора“ В основата често стоят стрес, потиснати емоции или дълбоко заровени преживявания от детството. Сексът може да се окаже изненадващо ефективен начин тези емоции да излязат на повърхността. „Плачът след секс не е аномалия – той е реакция,“ казва Ноулс. И като всяка реакция, той разказва нещо – понякога за връзката, понякога за нас самите. Най-важното? Да не го съдим. Да го приемем.

Снимка: iStock

Сълзите след оргазъм са повече от биологичен феномен – те са пресечна точка между тяло и душа. Те разказват историята на уязвимостта, на близостта, на всички онези невидими пластове, които носим в себе си. Сексът не е само телесен акт – той е емоционално пътуване. И понякога в края на това пътуване, когато всичко утихне, остават сълзите. Понякога от облекчение. Понякога от тъга. Понякога – просто защото сме били достатъчно отворени, за да го почувстваме. 

Повече за оргазмите и тяхното влияние гледайте във видеото с Наталия Кобилкина.

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK