По време на секс, а най-вече в момента на оргазъм, човешкото тяло се превръща в лаборатория, работеща на пълни обороти. Дълбоко в мозъка се разиграва фина "симфония" от хормони. Окситоцинът, който наричаме „хормонът на любовта“, допаминът – източникът на удоволствие, и ендорфините – сладкото упоение на еуфорията, танцуват заедно като на парти в Ибиса.

След всяка нощ се съмва

Минути след кулминацията, това парти в мозъка приключва рязко. Хормоналните нива се сриват, усещането за възторг се отдръпва. И тогава, понякога съвсем неочаквано, идват сълзите. Тихи. Плътни. Истински. И не, това не означава, че нещо се е объркало. В култура, в която сексът се представя като чисто удоволствие и върховна близост, плачът след оргазъм звучи като лош финал. Но реалността често не се съобразява с идеалите. Проучване в Journal of Sex & Marital Therapy показва, че цели 41% преживяват постсексуална тъга – емоционален спад, белязан от меланхолия, раздразнителност или необяснима тревожност. Можем да го наречем и другояче - хормоналната буря на интимността.

Сексът не е просто акт

Сексът не е просто акт, а преживяване, което буквално залива тялото с допамин, окситоцин и ендорфини, всичко, което ни кара да се чувстваме свързани, щастливи и влюбени. Но след този екстаз, в рамките на минути, тялото преживява драстичен спад на тези вещества. Настъпва т.нар. „емоционален вакуум“ – едно странно, леко празно усещане, като след последния кадър на филм, който не ти се иска да приключи.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

„Този спад в хормоните може да предизвика усещане за тъга, особено ако човек се откъсва от емоционалната близост, която е предизвикала това преживяване“, обяснява секс терапевтът Денис Ноулс. Интимността изисква уязвимост – онзи тих акт на разголване, който не винаги е телесен. Точно в тези моменти на дълбока отвореност могат да изплуват емоции, които сме държали заключени с години. Сексологът Марла Рене Стюарт казва, че сълзите след оргазъм не са слабост, а понякога специална форма на изцеление. „Това може да е резултат от много силна емоционална връзка, натрупано напрежение или дори радост. Плачът е просто начинът, по който тялото освобождава това, което не може да се каже.“

Снимка: iStock

Здравословни причини и ползи от това да плачем

При плач организмът се изчиства от хормоните на стреса и се успокоява от промяната в дишането и получената подкрепа от близък човек

Любопитното е, че тези сълзи невинаги са заради партньора или или дори заради самия секс. Често те се коренят в нещо по-дълбоко – минали преживявания, травми, неудобни спомени, които по някакъв начин се активират от интимността. Сексологът Джиджи Енгъл го обяснява така: „Мозъкът преживява силна хормонална буря и точно в този момент, когато защитите паднат, нахлуват стари емоции. Сякаш тялото казва: "Сега можеш да се освободиш от тях."

Тук идва и големият въпрос- „Мъжете? Те също ли плачат?“

Културните шаблони отдавна са представяли мъжете като резервирани, особено когато става дума за емоции и още повече – за секс. Но науката говори друго. Проучване показва, че над 40% от мъжете също преживяват постсексуална тъга. И не, това не ги прави по-слаби, ги слага в графата „истински хора“ В основата често стоят стрес, потиснати емоции или дълбоко заровени преживявания от детството. Сексът може да се окаже изненадващо ефективен начин тези емоции да излязат на повърхността. „Плачът след секс не е аномалия – той е реакция,“ казва Ноулс. И като всяка реакция, той разказва нещо – понякога за връзката, понякога за нас самите. Най-важното? Да не го съдим. Да го приемем.

Снимка: iStock

Сълзите след оргазъм са повече от биологичен феномен – те са пресечна точка между тяло и душа. Те разказват историята на уязвимостта, на близостта, на всички онези невидими пластове, които носим в себе си. Сексът не е само телесен акт – той е емоционално пътуване. И понякога в края на това пътуване, когато всичко утихне, остават сълзите. Понякога от облекчение. Понякога от тъга. Понякога – просто защото сме били достатъчно отворени, за да го почувстваме.

Повече за оргазмите и тяхното влияние гледайте във видеото с Наталия Кобилкина.