Повече за романа прочетете тук

Блогът на Джейми

Събота, 26 февруари

В живота винаги настъпва момент, когато ти се приисква да си някой друг. Снощи, на втората ми уредена среща, ми се прииска да съм поне 73 % физически по-привлекателен и с коефициент на интелигентност с десет до двайсет точки по-висок. Тогава нямаше да се чувствам като боксьор, надскочил категорията си, и да страдам от кислородна недостатъчност.

Аника беше богиня. Русокоса, синеока, съвършена вълшебница със златиста кожа, родена в приказни селения (или в Швеция, както очевидно го наричат днес).
Новодошла в града и колежка на братовчед ми Шон. Изгаряла от нетърпение да завърже познанства. Шон си помислил, че аз съм идеалният кандидат, защото съм безнадеждно самотен и следователно нямам други планове.

– Ослепителна е, братле – каза ми по телефона.
– Ммм... Наистина ослепителна? Или за заблуда на противника? Тоест на жалкия необвързан братовчед?
– Честна дума! Направо неописуема. Грабвай я, преди някой да й хвърли око!
– Добре де. Но ако се окаже, че прилича на по-грозната сестра на Жерар Депардийо, ще те убия!
Не приличаше на по-грозната сестра на Жерар Депардийо. От неговата страна на спектъра я деляха стотици светлинни години. От жени като нея направо ти изтръпват топките!

Поканих Аника в „Кафе Леон” – свърталище на червиви с пари хора, страдащи от хронично безсъние.

Аника влиза и веднага разбирам, че съм загазил сериозно. Стандартите на Шон явно не са ниски. Оказва се по-скоро, че подценява физическото съвършенство. Неспособен съм дори да се опитам да опиша това момиче. Предлагам ви да отделите десет съзидателни минути в интернет. Потърсете в Гугъл „ослепителни скандинавски момичета” и умножете получените резултати по десет. Ще си представите по-грозната сестра на Аника.

Сигурно се питате защо не долавяте повече въодушевление в тона ми. Все пак съм извадил истински късмет, че имам среща с това момиче. Не. Не, не и не.
Притежавам достатъчно самочувствие да поприказвам с красива жена, без да започна да заеквам и да стана за посмешище. Красивите момичета не ме плашат. Тази обаче е съвършена!

Винаги съм смятал, че ченетата на хората увисват само в долнопробните книги и филми. Е, грешал съм. Случва се и в действителност.

– Здравей. Ти си Джейми, нали? – поздравява тя с мелодичен европейски акцент.
– Да... аз съм. Да – отговарям с една октава по-пискливо от обичайния ми глас. – Приятно ми е да се запознаем.
– Благодаря. И на мен.

Аника си сваля сакото и аз не успявам да потисна тихия стон, надигнал се в гърлото ми при вида на стегнатите й пищни гърди. Отсега нататък всеки син пуловер ще ми въздейства като шут в задника.
– Какво... какво ще пиеш кафе чай или нещо друго тук предлагат много вкусни кексчета особено с боровинки аз лично харесвам шоколадовите нищо че са вредни за здравето!

Не, не съм забравил пунктуацията. Просто така се получи.
– Ммм...
Аника не схваща всичко – разбираемо.
– Съжалявам! – казвам й, щом сяда срещу мен. Поемам си дъх – дълбоко – и се опитвам да не говоря като надрусан с амфетамини. – Какво ще пиеш? Кафе?
– Да, моля. Едно лате може би.
Разбира се, о, съвършена висша форма на живот! Готов съм да разкъсам пор със зъби, ако пожелаеш.
– Ще повикам сервитьорката.

На пазара от 26 април. Издателство Ера