"Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!" е ароматната и вкусна книга на Антъни Капела, в която, като в истинска рецепта, се смесват страст, изненада и любопитни факти. Готвене и любов се замесват на меко тесто, за да се получи четиво, което може да нахрани глада ви за емоции. Защото готвенето е като секса - всички го правят, но само на някои им се получава вкусно!

Харесахме си 21 забележителни фрази и решихме да ви ги споделим.

"Лучия иска да е девствена, като се оженим, като майка си. И затова трябваше да спрем да се чукаме до годежа."

"В страна, където фанатично ревностният католицизъм бе останал само едно поколение назад, всички познаваха поне толкова степени на девственост при девойката, колкото имаше и при зехтина — който, разбира се, се делеше на екстрадевствен (първо студено пресоване), свръхфин девствен (второ пресоване), екстрафин девствен и така надолу до още десетина и повече степени на девственост и почти девственост, преди накрая да достигне до толкова неописуем разврат, че го именуваха просто „чист“ и съответно годен само за износ и за сипване в кандила."

"Тъй като всеки италианец знае, че пиенето на кафе, седнал на маса, е вредно за храносмилането, поради което се наказва с тройно по-висока цена, отколкото това на бара."

"…сиви очи — ясни и безгрижни, с цвета на люспите на лаврак."

"Това им е хубавото на готвачите. Знаят как да си използват ръцете. Сигурно защото непрекъснато режат и кълцат. Стават сръчни."

"Само че не ме сваляше, което е приятна изненада. Приятна изненада и освен това малко ме подразни. Защото, щом не ме сваля, как да го отрежа?"

"— Ако искаш да разплачеш някого — бавно отвърна Бруно, — му даваш да реже лук. Но ако искаш да го натъжиш, му сготвяш каквото му е готвила майка му, когато е бил дете. Схващаш ли разликата?"

"— Ако искаш някой да се влюби в теб, трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо съвсем просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.
— Като например? 
— Е, точно това е проблемът. При всеки е различно. Трябва наистина да познаваш човека, миналото му, детството, дали е груб, или фин, сух или мазен. Трябва да си го вкусил, да знаеш собствената му плът сладка ли е или пикантна, солена ли е или безвкусна. С други думи, трябва да го обичаш и дори тогава може да не го познаваш толкова добре, че да сготвиш нещо, което да му грабне сърцето."

"— Годините, любовниците и чашите вино не трябва да се броят — преведе тя."

„Какво от това, че не мога да я имам? — мислеше си. — Поне мога да съм с нея. И поне мога да й сготвя нещо, което никога няма да забрави.“

"За първата вечеря й беше приготвил провинцията. За втората й беше приготвил морето. За третата реши да й приготви града — плътния, тъмен, наситен, кървав град с цялата му люта история."

"…готвенето си е вид магия. В крайна сметка заклинанията не са нищо друго, освен рецепти."

"Италианците наричаха това _il culto de benessere_: да пазиш най-доброто за себе си, да си си сам достатъчен, но да съчетаваш здравия стомах на селянина с изтънченото небце на кардинала."

"— Защото е така — бе лаконична тя. — Точно както резенето отпуска хората, а кардамонът е добър за храносмилането, индийското орехче кара хората да танцуват."

"— Ето. — Тя протегна ръцете си към него. Бяха топли, почти горещи. — Хубавата паста не става със студени ръце. Това е тайната. Затова ям много _pepperoncino_. Така ръцете ми са топли."

"И всичко се превърна в канела и сметана, резене и ягоди, аромат на мащерка и пот, и сладък мед и той се удиви колко абсурдно лесно беше."

"Бруно я караше да затваря очи и галеше цялото й тяло със стрък резене: когато я целуваше между краката, анасоновият мирис се смесваше с едва доловимия вкус на море. „Всички произлизаме от морето — мислеше си — и това е доказателството, този шепот на океана в най-дълбоките кътчета на тялото.“ 

"— Знаеш ли защо му викат балсамов? Навремето са вярвали, че е балсам, който лекува всичко. Всички болести. — Тя посегна към най-малкото буре, отвори внимателно канелката и наля малко течност в бурканчето. — Даже любовна мъка."

"Да си оставяш толкова време, за да се нахраниш, както го правят италианците, означава да споделяш неизтощимата им дарба да превръщат живота в изкуство."

"Понякога храната е просто… храна."

"Като днес, когато рязахме зеленчуци и попаднах на една тиквичка, която приличаше точно на теб. Целунах я, когато никой не ме гледаше."