На 1 август в България се отбелязва Денят на градинаря. Традицията датира от 1993 година, в град Брезово. Да отгледаш голямо растение от малко семенце е равносилно на магия. Нужна е любов и страст. Останалото ще направят водата, слънцето и въздухът.
По повода ще ви споделим добре пазени тайни от българските градини. Градината - място за биокултурно разнообразие е изследователски проект, фокусиращ се върху взаимните връзки и въздействия между растителния и човешкия свят, които се отразяват в социалните отношения, културни ценности, символи, нагласи и практики. Целта на учените от БАН и МОН е да се проучи как отглеждането на растителни видове и сортове въздейства върху местните културни практики и как местното знание, опит и социален живот се отразяват на растителното разнообразие, как влияят върху селекцията, запазването, модифицирането или загубата на растителни ресурси. На Страницата във Facebook, където може да следите посетените места и местните практики, се споделят снимки, а може да прочетете и много полезна информация, свързана с градината. Така се стимулира обмяната и обогатяването на информацията с любители и професионални градинари от България и Балканите.
Десислава Димитрова - доцент по ботаника в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, изследовател и координатор на Slow Food, ни споделя много тайни от градините, които е посетила в различни части на България.
Стари тайни от българските градините в различни села из страната
# В село Белополяне на босилека се гледа като на цвете. Затова се сее редом с цветята. Същевременно се смята, че босилекът пропъжда вредители, затова му се отрежда място край лехите с пипер. Босилекът действа като репелент. Специфичното му използване е следното - в комбинация с ракия най-вече за хора, изложени на риск по местоживеене или по професия от масирани ухапвания от комари. Босилекът се слага свеж в ракията, оставя се така за седмица и кожата се маже, когато се очакват набези от комари.
# В Черни Вит местен вид босилек изненадва дори студенти по етноботаника от Италия. В страната на ботуша босилекът е на особена почит, но по време на практиката си в България студентите не само не могли да разпознаят босилека в градините в селото Вит, а отначало не искали и да повярват на българските си колеги, че въпросното растение принадлежи към същия вид – Ocimum basilicum, към който се числят и разновидностите му в Италия.
# В Пещерна сушат листенцата от рози и коприва в капаци от картонени кутии.
# В Луковит в градините се отглежда пчелинок. Понякога местните дори не знаят името на растението с дебели листа и го наричат просто бурен. Пчелинокът се използва при разстойство. Край дуварите на старите къщи, без никаква специална грижа, расте кадънска кълка. Билката се слага във вино и ракия. Има горчив вкус и придава специфичен аромат на напитките.
# Село Реселец е известно с водния си лук. За да съхранят семена за следващата сеитба, там връзват няколко стръка един за друг и ги пристягат на няколко места с платнени ленти. Някои хора сеят цветя, вместо пипер между лехите с лук.
# В Ивайловград залагат големи надежди на сусама. Той е важна култура за този край – не само наследство, но и надежда за местно развитие. Всяка година площите със сусам се увеличават. Малко хора знаят, че нахутът (лахут) също е традиционна култура и е част от много вкусни ястия и празнични пити.
# В Арда отглеждат непозната за мнозина култура, наречена там кочен (качен, кочан) за фасул - местна подправка с голям корен.
