Джулия Уeлан е дългогодишна актриса и американски филмов сценарист. „В града на замечтаните кули“ (ИК „Кръгозор“) е първият й роман, който вече може да бъде намерен и на български език. Джулия създава красива, емоционална и романтична история за любов, загубата и за съдбоностните избори и всичко това на фона на красивия старинен Оксфорд – градът на замечтаните кули.
„В града на замечтаните кули“ е Вашият дебютен роман. Какво Ви вдъхнови да напишете книгата?
Преди около пет години бях наета да работя върху вълнуващ сценарий за филм, чието действие протича в Оксфорд. Имаше толкова много неща, които исках да развия около историята и характерите, но сценарият не ми остави достатъчно пространство. Хората, които бяха включени в проекта, знаеха, че искам да поема историята. Така че, когато вече имах изписани сто страници, ми дадоха зелена светлина и така се роди романът.
Какъв път изминава героинята Елинор Дъран от началото до края на историята, как се разви нейният образ?
Наистина обичам Ела. Мисля, че в началото на историята тя е енергична, умна, способна млада жена. Като всички способни жени тя също вярва, че всичко ще протече така, както го е планирала. Но ето че среща не само Джейми, а и много нови приятели. В Оксфорд тя вече не е най-умният човек в стаята. Мисля, че точно това я изправя пред нея самата и тя успява да види, че не е точно образът, който е изградила за себе си, че се поддава на неща, които дълго време е отричала. Тя осъзнава, че всъщност животът не е списък със задачи. Може би не можеш да контролираш всичко, да планираш всичко. Може би понякога животът просто ти се случва и трябва да го живееш. Ела научава, че истинският тест за определяне коя си всъщност, е как избираш да се справиш със събитията, които не си планирала. Понякога просто не можеш да имаш всичко. Но трябва и да дефинираш това „всичко”. За мен процесът на съзряване е повратен момент във всеки един живот. И този момент исках да опозная.
Описваш връзките толкова красиво и леко, не само между Ела и Джейми, а и между Антония и Уилям. Умееш да улавяш премълчаните моменти във връзката. Това получава ли се лесно за теб?
Не бих казала лесно. Но като актьор и сценарист успявам да вляза в роля. Връзката между героите е най-вълнуващият момент за мен. Не е толкова лесно да усетиш какво е избрал да направи героят, но е много интересно да разбереш защо. Всичко е резултат на две десетилетия игра, много междуличностна и самоусъвършенстваща работа.
Не искам да издавам много, но има една реплика, която Джейми употребява в края на книгата относно любовта и бутилките вино. Това беше толкова силно – можеш ли да ни кажеш малко повече за тази част?
Обичам виното. Имам специален интерес към него. И съм нещо като колекционер аматьор. Понякога поглеждам към моя нелеп хладилник за вино и си мисля „Ами ако има земетресение? Ако охладителната система се прецака, докато съм далеч от къщи по средата на знойно лято? Ако…, ако…, ако...” И за мен това е въпрос, който трябва да задавам за себе си и що се отнася до хората, които обичаме. „Ако някой от нас почине утре? Ако някой преживее ужасен инцидент? Ако нечия „охладителна система” си замине? Какво би останало неизказано?” Загубих баща си внезапно и съм благодарна всеки ден, че двамата изразявахме своята любов един към друг до деня, в който той просто спря да отговаря на телефона. Така че какво лошо има в специална бутилка в случаен четвъртък? Животът го заслужава.
Планирате ли да пишете още?
Абсолютно! Сега съм влязла в писателски ритъм и съм открила добър баланс между актьорството, аудиокнигите и моето собствено писане, така че вече обмислям следваща книга. Твърде рано е да навлизам в детайли, но със сигурност включва развитие на героите, изучаване на връзките и притежава част от ДНК-то на моята оксфордска история. Все пак пишем това, с което сме запознати.
Малко за романа
Елинор Дъран, консултант по образователна политика, пристига в Оксфорд със стипендия „Роудс“. В плановете й влиза да изучава английска литература от 19. век, „защото красотата на поезията може да направи света по-добър“, и да изживее в града на замечтаните кули „най-незабравимото приключение в живота си“. Още първия ден получава невероятно примамливо предложение да работи за президентската кампания на политическа знаменитост и обещава да се върне в САЩ веднага след края на академичната година. Надява се на прекрасни дни в мечтания университет, докато едно „плиткоумно конте“ с бърз език и още по-бърза кола не съсипва дрехите й... А когато разбира, че любимата й професорка, заради която е дошла, ще бъде заместена от някой си Джейми Дейвънпорт, и вижда на катедрата „плиткоумното конте“, тя решава, че престоят й в Оксфорд няма да бъде това, което си е представяла.
