Някак неусетно вкусът, оформил филията с домашна лютеница за следобедна закуска, се промени в такъв, изискващ предварително накисната чия с обезмаслено кисело мляко. Малки магазинчета и шопове за здравословна храна изведнъж започнаха да преливат от пластмасови чашки с капачета, пълни с редове овесени ядки, агаве, годжи бери и бразилски орех. Шопската салата за обяд панически избяга, отстъпвайки място на тази със спанак, киноа и синьо сирене.

Баба ти без чия и кокосово масло не е заспивала!

Специалистите твърдят, че най-здравословната храна е произведената на разстояние 30 км от местоживеенето. Разбира се, че локалното производство не може да обхване всички храни и вкусове на 100%. Храненето с местна продукция, т.е боб от Смилян, вместо киноа от Салинас де Гарси Мендоса (Боливия), обаче има поне 5 неоспорими ползи:

1. Плодовете и зеленчуците, раснали на българска почва, са тези, с които нашият организъм генетично е свикнал.

2. Зеленчуците и плодовете, доставени от далечни земи, обикновено зреят в камиони и складове или на изкуствена светлина, което, неоспоримо, прави вкусовите им качества доста по-различни от на тези, зрели под слънчевите лъчи.
Колко често ви се е случвало да купите от магазина авокадо, което е или твърдо и зелено или кафяво и презряло?

3. Консумирането на локални храни е свързано и с добро познаване на тяхното приготвяне. Това предполага максимално извличане на аромати и добри комбинации с други продукти. Обикновено добрите начини на приготвяне са тези, които се използват там, където въпросната храна е местна.
Почти всеки си спомня с умиление лещата на баба и може би я приготвя по начин, запазен в годините – с цяла глава чесън или в глинено гърне. Но знае ли баба как да приготви тапиока на гранули?

4. Консумирайки и пазарувайки местни продукти се стимулира бизнеса на малки производители. Не става дума за капсулиране единствено и само в родното, но залитането по модерните, супер храни определено крие своите рискове. Едно яйце от ферма „Божура“ сложено за слепване в тестото например може да се замени с... ксантанова гума.

5. Върху местно произведените храни може да се упражнява много повече контрол на качеството. Това означава и по-голяма сигурност в тях. Колкото къса е веригата между производителя и консуматора, толкова по-малък е рискът храната да се заради или развали. Пазарувайки от фермерските пазари например (всяка събота такъв се организира на Римската стена в София, четвъртък в Добрич), имате възможност лично да говорите с производителитe, да научите повече за това, което произвеждат, как се прави, да дегустирате и т.н.

Киноа срещу боб

Ако поровите из интернет, търсейки рецепти и режими за хранене с киноа, със сигурност ще попаднете на много такива, препоръчвани при сваляне на килограми, изчистване на организма, сезонен детокс и т.н. А има ли диета с боб?



Киноата се препоръчва заради високото съдържание на протеин, фибри, магнезий и цинк. и ниския гликемичен индекс, което го прави подходящ за диабетици. За сравнение бобът също е богат на витамини от B-групата, магнезий, цинк, желязо, фосфор и селен.

В 100 грама суров боб има 24 грама фибри, а в киноата - едва 7.
Бобът съдържа по-малко от 1 грам мазнини, а киноата - 6.
Витамин B2 в боба е над 2 мг, а в киноата - около 1,5.
Фолиева киселина в българската храна е 394 мкг, а в южноамерикансата - - 184.
Бобът е богат на желязо - 8,2 мг, в киноата желязото е 4,5.
Киноата е по-богата на магнезий – за сравнение - 140 мг срещу 197 мг в боба.
По съдържание на фосфор и аминокиселини двете храни са идентични.

Бобът е само един от малкото примери за местни храни, които имат своите ценни здравословни и вкусови качества, които сякаш са позабравени напоследък. Хубаво е обаче да държим будни сетивата си за розовия домат от Куртово Конаре, смилянския фасул, месото от източнобалканска свиня, зелено сирене от Черни Вит, навпавока от Горно Драглище, млечните продукти от каракачански овце, водния лук от Реселец, кестените от Брежани и т.н.