Европейски регламент от 2012 задължава да се защитят характерните национални хранителни продуктите по определени схеми за качество. Тази уредба поставя ново предизвикателство пред българското кисело мляко, саламурено сирене и кашкавал, които сме свикнали да произвеждаме и консумираме. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. традиционните продукти бяха защитени по Лисабонската спогодба. За регламента от 2012 г. обаче те все още не са.
Може ли България да загуби правото да произвежда кисело мляко и саламурено сирене?
България и в момента продължава да поддържа тези продукти по Лисабонската спогодба. По тази причина Европейската комисия започва процедура за налагане на глоби срещу страната ни.
Ако изгубим правата за производство на тези продукти, съществува хипотетична възможност друга държава да ги защити и да ги произвежда. Много от нашите балкански съседки, като например Гърция и Турция, също имат традиции в млекопреработвателната промишленост. Ако например някоя от тях защити продукт, сходен на българското кисело мляко, впоследствие България може да няма тази възможност, защото европейският регламент не допуска наподобяване на вече защитения продукт.
Малко история...
Припомняме, че през 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905. През 70-те години на 20 век България е подписала договори за лицен и предаване на знания за производство на кисело мляко с 21 страни по света.
