Нямам какво да облека е проклятието, което преследва почти всяка жена. Ето защо е истинска модна и дори емоционална находка плетената рокля, която може да се облече по 10 различни начина. За да измислиш такъв модел, не ти трябва просто въображение, нужно е да си извън правилата за форми, кройки и силует. Анета Драганова oт VooDooArt е точно такава - свалила е всички шаблони и лимити - и в живеенето, и в плетенето. Заобиколила се е от прежди, куки, море и поле и може да изплете всичко - от жилетка до автомобил. 

Разгледайте снимките в галерията и прочетете забавното интервю с Ани. После, някак естествено, ще ви се прииска да облечете цветна рокля, да се усмихнете и да е лято!

Коя е Ани?!
Познавам поне 3 и всичките твърдят, че съм Аз. И мама, и рипавата лудетина, и плетачката, иии... В мен е весело, защото сме много.

Кълбото се търкулна и...
Те се търкулнаха много кълбета - към 200 кг (хи-хи-хи). Попаднаха ми случайно - невероятно хубава и качествена италианска прежда и се наложи да я оплета. Голямо плетене падна. Така се улисах, че до ден-днешен не мога да се спра.



Неочаквано

Се оказах заровена в прежда до ушите, едва си измъкнах ръцете, за да завъртя куките. Меломан съм и всяка дрешка си има саундтрак - не работя без музика. Сигурна съм, че без да осъзнават, клиентите ми си тананикат мелодийката на тяхната дрешка и тя се превръща в саундтрак на деня им. Може и да си припърхват - ако видите някой по улиците да "припърхва" - в моя дрешка е.

Как измисли роклята, която се облича по 10 различни начина?
На един тест за менталната възраст, на който ме "подложиха" децата ми, се оказах 15-годишна - това, донякъде обяснява дрехите ми играчки - трябва да е забавно, дори в скучната бабина плетка. Не знам как ми идват хрумките - забавлявам се и в същото време, като една габровка, съм много икономо-практична.

10 начина да облечеш жилетка. Наистина ли може?
Жилетката може и повече, но всеки намира любимите си варианти. Това е и идеята ми - всеки да намери себе си в цветовете и формите. Зависи от характера, стила, темперамента. Някой ще я носи цял живот в два варианта, друг ще ги сменя всеки час - животът е пъстър не само в окраската си. И това ме предизвиква към Новото.



Моментът, в който думите вземат връх над плетенето
Сутрините ми са моментите - първата ми плетка е наум - в рима или "в без". Пускам я като бисквитка за кафето на приятелите си във Facebook и се радвам на лайковете им самодоволно.

(Случайно разбрах, че Ани обичала да си пие кафето на покрива. Защо ли не ме учудва тази странност!?)

Снимка: VooDooArts

Пиша ли сутрин, целият ден ми е поезия. Тъжна дъждовна есен е, когато съм бездумна.

Обичам да ме кацат пеперуди.
Дали надушват лимките ми луди
или страха от хорското живеене или страстта по облачното реене?!
Копнежът ми разцъфва всяко лято -
да ме накаца, искам, цяло ято.
Ще литна като пъстроцветна, луда,
щастливо - пърхаща, прекрасна пеперуда.

Моментът на най-важното ти признание
Това, което правя е, да "си пиша поезията на моя живот". Имам си римичка по темата

Всеки крачи в своето величие,
а то - Величието - е ничие... 

Оплетох колата си за Карнавала в Габрово преди 4 години. Даже не бях в списъка с участниците, но ме издириха и изпихме с приятели 100-те "най-атрактивни" лв. Плета каквото ми щукне - дървета, пейки, люлки, рамки на очила... даже дрехи (хи-хи-хи).

Гордост ми е чудната ми булка. Роклята беше "нежната и чиста Алекс", "Булката", "Любовта на Мат", "Съвременна и автентична". Всъщност бяха две рокли - от вълна и от лен. Семпли и любовни като самата булка. След няколко месеца спретнахме миниатюра за кръщенето.

Лицево или опако?
ИДИ-ЕЛА - любимата ми плетка.

Моментът, когато имаш нужда от пауза/рестарт/вдъхновение
Живея на село,
/без грим, по душа, по чувства,
по парфюм на узрели жита.
Боса вървя, за да чувствам земята.
Живея на село
и ми пърха душата.../
на 15 км от Варна. Обожавам да карам колело през полята - всяка година е различно - слънчогледово, рапицово, житно. То е Великото - Полето и Небето. Душата ми лети като пчеличка и трупа до насита. После пиши, плети, лети, кълбета прави и каквото ти се прииска. Спирала съм да играя хоро в полето - Бийтълчето (автомобилът й) "свири" Найджъл Кенеди "Айде, Яно" и аз рипам мелнишко хорце.

Искам бръчки от смях -
под очите, край устните -
да съм "сбръчкана слива" от хилене.
Да е всяка усмивка в моя живот,
за душата ми - гума за триене.
Ще си ходя наперена,
със очи "вечен грях",
и нека завиждат ми всички.
Искам бръчки от смях,
да съм цялата в тях.
А, от любов - да ми никнат лунички.
 

Прекрасните плетива на Ани от VooDooArt може да откриете на страницата й във Facebook. Предстои откриване на магазин във Варна и в София.