.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Кристина Тонкова, красавицата и зверовете: Нужни са ми пътувания и много бензин

Хортензия Маркова | преди 6 седмици
Снимка: Снимки: Борис Борисов
Колкото и нелепо да изглежда мечтата, последвай я, сигурна е мотористката

Погледнете в огледалото на автомобила си и като нищо ще видите... Кристина Тонкова, поела към поредното приключение. Или към бизнес ангажимент, защото тя има собствена рекламна агенция и ни най-малко не се притеснява да пристига с мотора си на срещи с клиенти.

Пътувала е къде ли не из България, ходила е до Италия с приятелки, въртяла е километри до Тасос сама. Изобщо не се страхува да се намокри, ако завали, или да се изцапа с масло, ако стане нужда.

Криси, кога и как се влюби безумно в моторите?
Родителите ми са завършили средното си образование в „Автото“ в Плевен и у дома винаги е миришело на бензин. Нямах търпение да купя първата си кола, а до тогава карах всякакви коли на приятели и близки, само и само да съм зад волана. Когато бях на 25, в живота ми настъпиха неочаквани събития, които ме накараха да осъзная, че за да преживея тежките моменти са ми нужни само пътувания и много бензин, а не алкохол и дискотеки. Обикновено, в такива ситуации първо говори мозъкът ти, и то предимно глупости, но след време започва да говори сърцето ти, а с него не можеш да спориш. То си иска това, което му дължиш и аз много добре знаех, че е дошъл моментът за нещо, което да ме накара отново да бъда себе си. След няколко месеца се сдобих с първия си мотор.

Лесно ли съчетаваш тази си страст към скоростите с работната си рутина?
Да, дори не го възприемам като съчетание. Често ходя на срещи при клиенти с мотора, върша задачи из града, излизам с приятели и т.н. Използвам го винаги когато времето и ангажиментите ми позволяват.

Смело ли се хвърли в начинанието да започнеш собствен бизнес - имаш своя рекламна агенция?
Решението да започна собствен бизнес го взех много спонтанно – буквално за една вечер. Първоначално бях много смела и оптимистична. След това си дадох сметка, че ще е доста по-трудно и ще изисква много по-големи рискове, лишения и отговорности. Разбрах, че трябва да дам 200% от себе си, за да си заслужават след време вложените усилия. Две години по-късно нещата наистина изглеждат страхотно, но са резултат на много труд и все още няма място за „отпускане“.

Кристина Тонкова
Снимка: Снимки: Борис Борисов

Стриктно, предпазливо и обмислено ли действаш винаги - без значение дали си зад бюрото, или си яхнала мотора? Или си позволяваш риск и дръзки решения?
Касаейки работата и хобито ми, 90% от действията ми са предварително обмислени, планирани и изчислени, а в останалите 10% стои преценен риск, без който не може. Когато управляваш бизнес, винаги има риск – нищо не е сигурно и нищо не ти е обещано. На пътя с мотора (както и с автомобил) също нищо и никой не може да ти гарантира безопасността. Разликата е, че за бизнеса имаш време да вземеш решение, а на пътя това трябва да се случва за секунди. Истината е, че и при двете, за да оцелееш, нещата трябва да се случват с много мисъл и преценка, а дръзките и рискови решения са като руска рулетка – може и да спечелиш, а могат да ти костват ВСИЧКО.

Какъв беше първият ти мотор?
Първият ми мотор беше Kawasaki Ninja 250 кубика. В контекста на предходния въпрос – отново беше обмислено решение с преценен риск, защото това е мотор с малка кубатура, прощаващ много грешки.

Шокират ли се доста хора от това, че с тези дълги руси коси, вместо да обикаляш моловете, овладяваш зверове на две гуми, които в пъти надвишават теглото ти?
Да, хората доста се впечатляват, въпреки че аз не се смятам за нещо по-специално или различно от другите жени. Затова направих и страницата The Beauty & The Beasts, защото искам да показвам, че това е нещо абсолютно възможно и постижимо. Искам хората да видят, че колкото и нелепо да изглежда мечтата им, трябва да си я следват, независимо кой какво им говори, защото смисълът на живота е да правиш това, което обичаш и което те кара да бъдеш себе си. Щом момиче (45 кг, 160 см) може да кара мотор 200 кг, стъпвайки на върха на пръстите си в спряло положение, то тогава защо ти да не можеш да сбъднеш твоята мечта.

Изобщо има ли суета у теб? Или хич не се притесняваш да си развалиш маникюра, да се поизцапаш с масло и т.н.?
Като всяка жена и аз съм суетна, разбира се, но никога не ми е било проблем да се изцапам, докато обслужвам нещо по мотора. Държа на външния си вид и малките женски глезотии, но определено не съм обсебена от мода и грим.

Кристина Тонкова
Снимка: Снимки: Борис Борисов

В социалната мрежа имаш страница и група, чрез които споделяш приятни емоции и полезни съвети. Случва ли ти се да търпиш и хейт по свой адрес от време на време?
В началото, когато страничката беше малка, имаше повечко хейт, но мисля, че с времето хората разбират идеята ми и че целта ми е да популяризирам емоции, свързани с шофирането, а не просто да „трупам лайкове“. Също важна лична мисия за мен е да покажа, че мотористите не са „донори“ и това е доста остаряло възприятие от преди 15 години. На страницата ми няма да откриете призиви „Пази мотористите“, „Не сме донори“ и т.н., защото мисля, че посланието го поднасям по много други различни позитивни начини.

"Жена шофьор - пълна катастрофа." Ядосват ли те такива дежурни фрази?
Честно казано хич не ми правят впечатление и съм доста над тези неща. За мен има хора (мъже и жени), които не могат да карат добре, но използват автомобилите за придвижване, за да си свършат работа и едва ли им е толкова приятно шофирането – просто им се налага, защото живеем в такива времена. Има и хора като мен, за които да си на пътя е разтоварващо и е приятна емоция.

С какви още предразсъдъци ти се налага да воюваш?
Често се качвам на чисто нови коли, които тествам и публикувам на страницата ми и когато ги карам, никой не си позволява да ми свири на пътя. Но кача ли се на 306-ицата ми с регистрация ОВ, със същото каране нещата стават много различни. Когато пък карам мотора, отношението на останалите участници е коренно различно – само позитивни емоции и усмивки. Един и същи човек – три различни реакции от околните.

Имала ли си инциденти на пътя? Моменти, в които страхът да те завладее?
В моментите на инциденти винаги съм била доста хладнокръвна, но известно време след това си давам сметка колко сериозна е била дадената ситуацията. С кола съм катастрофирала малко по-тежко само веднъж. Смятам, че тази катастрофа ме направи много по-добър шофьор. С мотора съм падала 3 пъти, всичките по моя вина. Радвам се, че съм добре и имам възможността да се уча от грешките си.

Кристина Тонкова
Снимка: Снимки: Борис Борисов

Разкажи за твои пътешествия извън България с мотора. Кое е най-непредвидимото, което е обърквало плановете ти?
Пътувала съм два пъти до Италия – планирано и организирано с приятелки, и веднъж до Тасос - сама. Чувството да пътуваш зад граница с мотор е несравнимо – постоянно си в „бойна готовност“ да решаваш всякакъв вид проблеми. Най-важното е да имаш в себе си пари, документи, телефон и батерия за телефона. Знаеш, че всичко може да се случи и мозъкът ти е настроен да реагира, да мисли и да намира бързи и адекватни решения. През цялото време си като в едно желано изпитание, което те учи на много. От една страна, се забавляваш страшно много и емоциите те държат през цялото време, от друга страна, си фокусиран върху мисълта, че имаш огромната отговорност и мисия да се прибереш жива и здрава у дома – както ти, така и хората, с които си на това пътешествие. На път към България загубихме регистрационната табела на единия мотор. Това се случи, защото през деня имаше много проливни дъждове, които ни забавиха графика и се наложи да се движим по тъмно. Така не успяхме да видим изхвърчалия номер… В Гърция пък останах без роуминг и интернет, което си е голям филм в 21 век.

По родните пътища кои са любимите ти дестинации?
На връщане от Тасос минах през Гоце Делчев и честно казано това се превърна в любимия ми път. Нямам търпение да намеря време и отново да покарам там. Иначе любими дестинации нямам, по-скоро обичам да откривам нови места.

Каква е емоцията, която те завладява, когато сложиш каската и чуеш ръмженето на двигателя?
Нетърпение и еуфория. Понякога, когато гледам мотора отстрани, се чудя как го карам това нещо по този начин, а когато се кача, сякаш ставам коренно различен човек и всичко си идва на мястото.

Жени, които гонят мечтите си с висока скорост: Кристина и Ваня