Отворете сетивата си, за да усетите разнообразие от вкусове и непознати аромати, нетрадиционни усещания и силни преживявания… Добре дошли в страната на пъстрите цветове и силните контрасти, на поразяващите изненади и ярките противоречия. Страната на вибриращите в ритъм и пищни цветове шумни фестивали, но и на обгърнатите във величествено спокойствие и тишина храмове.

Страната на стотици натоварени с памук и чай камиони, моторикши, двуместни мотоциклети, скутери, автомобили, каруци, биволи, камили, кучета, пешеходци и колоездачи. Един различен свят – изумяващ, провокиращ и омагьосващ. Изпълнен с мириса на ароматни пръчици, къри, подправки, вкусна, пикантна и много различна храна. Свят изпъстрен с мистерии, култури, легенди, романтичен фолклор, Тадж Махал и приказките за Хиляда и една нощ… Старт на виртуалното пътешествие из Индия с Anywhere & Rado

Делхи е градът на духовете и 25 милиона души. Подобно на Рим, столицата на Индия е изпълнена с мощите на изгубени империи. Модерен Делхи е хаотичен гоблен от средновековни крепостни съоръжения, мавзолеи на моголски императори, прашни пазари, градоустройство от колониалната епоха и мега молове. Националната столична територия Делхи има площ от 1 483 кв км и е разположена на река Ямуна, десен приток на река Ганг. Основните говорими езици в Делхи са хинди и урду, който възниква през 6 век пр.н.е., но се превръща във водещ регионален център по времето на Делхийския султанат (13-16 век).

През 1639 г. шах Джахан построява днешния Стар град, който между 1649-1857 г. служи за столица на Моголската империя. С нарастването на британското влияние в Индия, Делхи постепенно губи политическото си значение за сметка на Калкута, но през 1911-а властите обявяват връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е изграден Ню Делхи, който остава столица на Индия и след като страната става независима през 1947 г.

Мандава се намира в северозападния индийски щат Раджастан, на 190 км северно от Джайпур. Градът е създаден в средата на 18 век, а Такур Навал Синг (владетел на Раджпут) е построил защитна крепост, която скоро привлякла голяма общност от търговци, заселили се по тези места. Крепостта привлича вниманието на туристите отдалеч с боядисания сводест портал, украсен с фигурите на Кришна и неговите крави.

Очарованието на крепостта Мандава се допълва от изящни дърворезби, антики и картини. Наричат я Художествената галерия на Раджистан на открито заради местните имения, в които има многобразие от изрисувани фасади и порти. В имението Гоенка има монументална фасада, изобразяваща слонове и коне, а беседките, горните етажи и външните стени са изпълнени с картини на традиционни раджастански жени и религиозни мотиви.

Столицата на щата Раджастан Джайпур е основана през 1728 г. от един от най-великите владетели на клана Качаваха – царят астроном Савай Джай Сингх. Известен също като Розовия град заради специфичната мазилка, имитираща розов пясъчник върху по-голямата част от сградите му, направена в чест на Уелския принц, дошъл на посещение тук през 1876 г.

Смята се, че Джайпур е първият град в Индия с градоустройствен план, проектиран съгласно философията на Васту Шастра (ведическите принципи на архитектура и строителство за постигане на комфорт и просперитет на гражданите). Градът е разделен на шест квартала, отделени от главните улици с широчина 34 метра. Всички улици, както и базарът, следват посока от изток на запад и от север на юг. Източната порта на града се нарича Suraj Pol (Слънце), докато западната носи името Chand Pol (Луна).

Джайпур е оформен във вид на 8-гнездна мандала, известна като Питхапада, а магазинчетата му са разположени в групи от по девет с по една напречна улица за всяка планета (числото 9 символизира 9-те планети на древния асторологичен зодиак). Една от големите забележителности на розовия град е Хава Махал или Дворецът на ветровете. Построен през 1799 г. и проектиран във формата на короната на Кришна, той включва Градския дворец и покоите на Харема на махараджата. 

Първоначалната идея на архитекта била жените от харема да имат възможността да наблюдават живота на улицата, без да има опасност да бъдат видени. Дворецът се състои от пет етажа и е изграден от розов и червен пясъчник, скрепен с негасена вар. Страната, гледаща към улицата има 935 малки прозореца, а преминаващият през тях местен бриз поддържа прохлада в двореца дори и в най-горещите месеци. Оттук и името – Дворец на ветровете. 

Друга внушителна сграда е крепостта Амбер, разположена на един от бреговете на езерото Маота, отразяващо като в огледало блясъка и достолепието на забележителната архитектура. Уникално съчетавайки два стила – хиндуиския и мюсюлманския – става бързо известна като Малката китайска стена, заради ограждащата я крепостна стена, удивително наподобяваща китайския оригинал. Пътят до крепостта е доста атрактивен и забавен, тъй като се случва върху гърба на слонове.

Кацнала на хълма, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и езерото, крепостта е изградена на три нива. Най-ниското, където всъщност свършва „сафарито” със слонове, представлява широк площад, на който в миналото са се провеждали военните паради на войските на махараджата. Там са се налагали и наказанията на провинилите се войници или местни жители.

Второто ниво е за публичните дейности – работното място на владетеля, където се намира и залата за аудиенции Диван-и-Ам. Третото ниво, предизвикващо най-голямо любопитство, е личната територия на семейството. Тук е животът на харема на махараджата, който по тайни входове посещавал поредната си избраница.

Дворцовите сгради са две – зимна и лятна. Външната стена на зимния дворец е инкрустирана с огледала, доставени от Белгия. Летният дворец пък разполага с хамам. Дворцовата част е богато украсена с картини с ловни сцени, сложна дърворезба по таваните, дори сцени от Кама Сутра.

За да се влезе в личната зона на семейството, трябва да се мине през Вратата на Ганеша – порта с изключителна художествена стойност, отдалеч приличаща на разкошен килим. Най-отгоре се намира фреска с фигурата на Ганеша – божество с глава на слон, едно от петте най-важни божества в индуизма. Ганеша е символ на успеха и материалното благополучие. Известен е като богът, който премахва злото и препятствията по пътя, затова и можете да видите образът му буквално навсякъде в Индия.

Други интересни туристически атракции са колекцията от астрономически съоръжения Джантар Мантар, изградена от махараджа Джай Сингх II, храмът Лакшми-Нараян, известен с красивите си резби от мрамор, Сисодия Ранио Ка Багх – живописна градина, създадена отново от махараджа Савай Джай Сингх II за своята кралица, както и музеят Алберт Хол – едно от многото великолепни места в Джайпур, където можете да видите различни произведения, свързани с историята на града – египетско, финикийско, арабско, индийско изкуство, различни ведически ръкописи, живописни миниатюри и прочее.

Фатехпур Сикри е архитектурен комплекс, свидетелстващ за културата на индийската цивилизация през 16 век, уникален пример за най-високо качество на строителството в Индия. Старата столица на моголите, носеща поетичното име Град на победата, е строена от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години, по времето на великия император Акбар.

15 години по-късно поради недостиг на вода селището е изоставено и напълно обезлюдено. След време моголският император създава ефикасна водоснабдителна и отводнителна система. Селището остава и до днес един от културните паметници на Индия, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тук се намира и една от най-големите джамии в Индия – Джама Масджид и до днес е едно от свещените места на мюсюлманите. 

Макар и построен преди 400 години, Фатехпур Сикри е изключително добре запазен. Разделен е на две части – дворцова и поклонническа. В поклонническата, освен Джама Масджид се намира и Гробницата на Салим Чистий – красива постройка от бял мрамор. Точно под основната й зала се пазят тленните останки на светеца и до днес смятащи се за чудодейни. Много бездетни жени и двойки идват тук за да се помолят за дете. Хората завързват памучни конци по параваните около светилището, надявайки се на чудото, което е направило някога Акбар щастлив, дарявайки го с наследник.