Не съм чела книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“, по която всъщност се развива действието в „Доза щастие“, но се бях подготвила за тежък филм. Такъв, от който всяко косъмче по тялото ти настръхва. Изобщо не разбрах дали настръхвам или онемявам. През целия филм ми се искаше не само да стоя здраво заземена за стола, докато гледам, но и да сграбча нещо, да го държа здраво и да не го пускам, сякаш да се уверя, че съм от другата страна на екрана, от безопасната, от тази, в която съм защитена и няма да ми се случи нищо подобно. В екшъните си поемам дълбоко въздух на сцените със стреляне, битки или гонки между автомобили. В този филм не знам изобщо дишах ли и кога точно. Държа ме едновременно за гърлото, стомаха и краката.
Историята е повече от клиширана – за пристрастяването към хероина, за трудните моменти, за семейството и много важните периферни размисли, характерни за края на миналия век в България от типа „какво ще кажат другите“. Едно нещо във филма обаче не е клише – пътят на спасението, защото не е никаква тайна, че Весела успява да се освободи от оковите на дрогата.
Най-силният факт, който няма как да не забележите, дори и да не сте запознати предварително за какво става дума, е, че главната роля се изпълнява от дъщерята на Весела – Валентина, която играе майка си. Играта на Валентина не само изглежда адски реалистична, тя е вдъхновена от всичко, през което и тя е преминала заедно с майка си като непосредствен очевидец. Сълзите, болката, радостта – всички тези емоции се изписват по-лесно върху лице, което не е нужно да изиграе нещо, за да го предаде на зрителя. А Валя знае добре какво е да плачеш, да се радваш, да те боли.
След края на филма си зададох един важен въпрос – искам ли моята 4-годишна дъщеря да гледа филма? Ще имам ли смелост да й го пусна един ден? Отговорът е Да. Защото искам първо аз да отворя темата за зависимостите. Смятам, че днес тя е още по-актуална сред младите хора, отколкото когато се развива действието на филма – след 1990 г. Затова и разговорите между родители и деца трябва да са открити дискусии, а един подобен филм може да зададе и отговори на много въпроси.
Защото по-голямата част от лентата е посветена на тъмната страна, краят е не една, а няколко глътки въздух, които поемаш жадно, наведнъж с отворени дробове.
„Доза щастие“ е по кината от 8 ноември.
