Филмът "Вълчицата" на режисьора Рангел Вълчанов е разказ по истинска история за 20-годишно свободолюбиво момиче, настанено в трудововъзпитателно училище (ТВУ).
Вдъхновение за сценариста Хаим Оливер било някогашното училище за девойки с асоциални прояви в село Враня стена. От него днес са останали само спомените.
Научете повече за село Враня стена от репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV и богатите ни галерии в статията.
"С министерско постановление през 1961 г. е създадено училището във Враня стена. Интересно е да се каже какви са били тези асоциални прояви. За нас беше изключително интересно от позицията на днешно време, гледайки анкетите, които момичетата са попълвали – те са попадали там за бягство от училище, за употреба на алкохол и цигари", казва Снежана.
Запазени и до днес са изповедите на момичетата, настанени там.
"От писмата виждаме, че те са се срамували, затова, че са попаднали в тези условия, а причините и мотивите да попаднат, са проблеми в семейството", допълва Снежана.
Освен традиционните предмети, момичета се учели и на занят – шиели и бродирали. Създали и самодеен състав. В училището често гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като учител там.
"Трудно беше, вие знаете ли, че аз бях почти връстничка на учениците. Ученичките бяха 45-та година родени. Трудно беше много, свикнали на по-охолен живот, много бягства имаха докато свикнах, докато се адаптират", казва Девка.
"От начало тук не ги приемаха много добре, от населението бяха дочули какви ученици ще се настаняват", допълва Девка.
Девка заживява в село Враня стена по любов и така до наши дни, макар днес в дома й да си прави компания само със сянката си. Сам със спомените си е и Александър Попов.
До него ни води кмета на селото, тъй като домът му се намира високо в планината.
"Сега няма да се притесняват, ще минем през един мост, който ще бъде реконструиран след месец, за сега е все още проходим", повежда ни Александър.
Малкото останали къщи са разпръснати в 25 махали. Днес в село Враня стена живеят около 30 души.
В селото някога живеел и архимандрид Зиновий Поппетров.
Дядо Сандо е на 89 години и е най-възрастният жител на селото, но паметта му е бистра.
"Като войник 52-ра година участвах във филма "Под игото" в Копривщица. Даже имам и снимки, ама са някъде по архива", спомня си дядо Сандо.
Спомня си как някога тичал по стръмните пътеки за училище. Обичал много музиката, затова и до днес гардеробът му е пълен със стари инструменти.
В селото някога имало и кино, но на колела, на триколка. С най-голяма любов разказва за безгрижните разходки в гората. От младостта му липсват най-много приятелите.
"Останах само аз от цялата махала горе", казва дядо Сандо.
"Трудно се живее, снабдяването ни е трудно. Тук има едно магазинче в Калотинци. Понеделник, сряда и петък дават хляб", споделя той.
"Малката ми дъщеря е в София, в МВР работи. Има свободно време и идва събота и неделя. Посготви ми. И аз си посготвя някакви неща, бил съм войник, познайвам някакви неща, като е гладен човек - сготви си", казва дядото.
"Ами аз имах бегач, до преди 5-6 години го карах", разказва как слиза долу до селото от махалата дядо Сандо.
"Да, с колелото - и в мината работех с него. Дори Брезник съм ходил с него. Сега ме е страх от бездомни кучета", допълва дядо Сандо.
"Започнах да правя едни ръчни работи тук", показва ни произведенията си дядото.
С негативи от рентгенови снимки, с шарените опаковки от хляба, днес дядо Сандо създава изкуство - игленици, кутийки за бижута и други украси. Сам се научил да шие и моделите сам измислил.
"Запазих се аз, имах много премеждия в службата. Мен ме удари 6000 волта и 3000 волта ток. Бута ме и багер - един път, втори път, оцелях по чудо… И сега денонощно сънувам едни страшни сънища и ме тормози това нещо", споделя Сандо.
Винаги с усмивка, винаги ще те посрещне, ще те почерпи с нещо. Дядо Сандо прегръща с любов всеки нов ден и чака да отпразнува своя сто-годишен рожден ден. В родния му дом в село Враня стена, високо в планина.
