Рожденото име на Едит Пиаф е Едит Джована Гасион. Родена на 19 декември 1915 г., тя става изявена представителка на френския шансон и една от най-великите певици на Франция. В песните й често се долавя тъга, която се допълва и от израза на лицето й, когато пее. Прозвището Пиаф пък получава от думата за врабче ("piaf"), която се използва в Париж и околностите му по това време. Причината е нейният мощен и характерен глас и в същото време дребна фигура и ръст. Животът ѝ е изпълнен с контрасти и странности - получава световна слава, но преживява редица лични несполуки.
"Аз не пея за всички - аз пея за всеки."
"Умирам от любов по петстотин пъти на вечер."
"Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар."
"Що се отнася до мен, любовта означава борба, дебели лъжи и няколко шамара."
"Смъртта е начало на нещо."
"Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."
"За любовта се плаща с горчиви сълзи."
"Искам да накарам хората да плачат, дори когато не разбират думите ми."
"Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на земята."
"Кажете ми какво искате да чуете да пея. Ще изпея всичко, което искате."
"Колко хубав е животът в дните, когато публиката е талантлива!"
