Новата година настъпи, децата вече са захвърлили подаръците си от Дядо Коледа в някой ъгъл и нетърпеливо искат да излязат навън, уикендът идва, следващата ваканция – също, и вие, родители на Република България, за пореден път не знаете къде да заведете децата, а времето до първата семейна почивка изтича.
За да не кажете, че никого не му пука за вашите неволи, ви каним на една напълно безплатна среща, на която ще ви докажем, че семейните пътешествия могат да бъдат и приятни с пътеводителя "Стигнахме ли вече?". Къде се яде най-вкусно? Как да не се окажете нощуващи в палатка някъде из Северна България, Сърбия, Румъния и Гърция, докато зли комари искат да изпият кръвта ви, и защо не трябва да подценявате силата на международните паспорти?
За всичко това ще си говорим на 23 януари от 18:30 ч., когато Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова ще влетят (без метли) в литературен клуб „Перото“ с куп съвети, конкретни дестинации, легенди и предания. Някъде там на сцената ще се появи и Марио Мишев от Сдружение „Българска история”, който е консултант на авторите на книгата.
Внимание: подгответе се да чуете истински истории за замъци, красиви водопади, пещери и... доволни и щастливи деца и родители. „Стигнахме ли вече?” е алтернативният пътеводител за пътуване с деца, който ще ви разведе из прекрасни места, ще ви разкаже къде се яде най-вкусно, къде да отседнете за нощувка. Всичко това – съобразено както с бюджета ви, така и с удобствата и разнообразието, от които се нуждаете.
С типичното си чувство за хумор Елисавета и Красимира ще ви убедят, че има и по-лоши неща от това да пътувате с деца. Понякога тази дейност е дори приятна и завършва без пожари, опърлени вежди, загубени хлапетии и празни джобове. А сега прочетете откъс от „Майко мила”, „Стигнахме ли вече?”, издадена от "Сиела".
„Майко мила!“ шета из Македония
... одих малко надоле до Петрич... Група „Ъпсурт“
Какво ще видим: с. Коларово Водопада до с. Смолари Самуилова крепост Хижа „Беласица“ Мелник
Какво няма да видим: Оригиналната статуя на Момата
Продължителност на престоя: 4 дни
Подходящ за: Деца и възрастни от всяка възраст
Основна цел: с. Коларово
Второстепенни цели: Да ядем постоянно и навсякъ- де вкусни гозби и да научим детето да пишка в тоалетна.
А сега накъде? Към Македония, разбира се! Защото и Красимира, и Елисавета имат дълбоки македонски корени, а Елисавета, която ще ви опише това пътуване, силно и страстно тачи и милее за тази прекрасна част от България. Та стягайте куфарите и ще видите колко ще е интересно!
Преди да тръгнете, вероятно ще ми се наложи да ви убедя защо, по дяволите, да ходите в с. Коларово. На това са посветени следващите страници и се надявам, след като ги прочетете, да се уверите колко удобно и разумно е да отседнете в това село, пък после да ходите където очите ви видят, бродейки из околностите като истински македонски комити. Само се надявам след това писание да не вземат да се юрнат милиони хора към Коларово и местните жи тели да се пищисат. За ваше удобство, след края на този интересен преход ще ви предложа ня- колко места за отсядане в селото с уговорката, че не съм спала в нито едно от тях, но ми изглеждат свестни.
Първи ден. Кратко, мило и гостоприемно
Тръгваме от София – аз, вашата клета списателка, нейният леко изнервен мъж и синът ни на 2 години. Поемем ли в тази посока, още дълги години ще имаме огромното „удоволствие“ да минаваме през Кресненското дефиле. Място магическо и известно със своите завои, повръщане, задръствания, инциденти и капанчета за кебапчета. Стискаме палци до няколко години то най-сетне да се превърне в маргинална пътна артерия и народът, като тръгне да се „преселва“ в Гърция по празниците, да го прави малко по-лесно и експресно, а не с цената на виещи от уплах деца и необратимо увредени брачни отношения поради насилствена близост с половинката за повече от тринайсет часа.
Ние тръгнахме привечер след работа и преди да пристигнем в Коларово, естествено, спирахме три-четири пъти. Я за вода, я за суджук от малък местен производител, защото навлизахме на територията на Македония, където знаехме, че трапезата ни ще бъде силно обогатена с животински протеини, та решихме предварително да се подготвим както психически, така и практически. И ето ни – три часа по-късно пристигнали на място.
Село Коларово се намира на 15 км от Петрич, в полите на граничната планина Беласица. То има привилегията да е разположено в непосредствена близост до половината граници на България – гръцката и македонската, и ако сте много амбициозни, можете от там да направите някой и друг тегел я до Солун, я до Охрид и да се върнете преди заник-слънце. Ние решихме да пренебрегнем програмата за космонавти и си прекарахме доста по-спокойно.
Пристигайки в Коларово, нарамили бебешка кошара, багажи и нерви, се натрапихме на родителите на наш приятел, които предлагат нещото, наречено коларовско гостоприемство, и ни настаниха семейно не в една, а в ДВЕ стаи, за да можем „младите“ да си починем и да се наспим. После извадиха едни огромни чинии с градински домати, салати, печени патладжани и зелени чушки, пълни с ориз.
Аз, скъпи приятели, съм известна с това, че рядко отказвам храна! А те – хора наивни – даваха, даваха... И аз ядох, ядох, ядох тез домашни гозби вълшебни и за малко да се гътна, но устоях на всички изкушения, като им се отдадох. И като се наядох, се изтърколих в леглото да спя. Туй, разбира се, не се случи веднага, защото ни придружаваше невръстният ни син, който тъкмо се учеше да ходи до тоалетната. И тъй като беше много важно да не го изпуснем, та да вземе той да се изпусне пред домакините, както обикновено софиянци правят, постоянно подскачахме от стола, привиквахме го и го разпитвахме, аджеба, иска ли да ходи до тоалетната? Той ту викаше „да“, ту „не“ и ние го слагахме, па го вдигахме, и всичко това, разбира се, беше придружено с пускане на „Прасето Пепа“, за да може той да се благоразположи и да се освободи. И тъй като прасето Пепа няма дублаж на български, а на нас ни е писнало от английски филмчета, още от самото начало детето ни гледа прасето Пепа с дублаж на... македонски.
Така, насред българска Македония, в македонското с. Коларово, под българския байрак, развян на балкона, от тоалетната постоянно се чуваше „я сум прàсето Пепа. Ово е мойто братче Джордж. Ово е мама Прасица. А ово е тато Прасе“. И всичко беше наред!
Първи ден (за втори път, защото вчера не се брои)
И така, пристигнали сте в Коларово по наша идея. За разлика от нас, вие нямате никаква представа какво е това Коларово и защо трябва да ходите в него. Ето ви една кратка историческа справка, която можете да прочетете на роднините си, докато мъжът ви шофира, а децата реват отзад „НЕ ИСКАМ НА КОЛАРОВОООО... ИСКАМ НА БЪНДЖИ И СЛАДОЛЕД“.
Коларово не е кръстено на Васил Коларов, а е име, датиращо още от 19. век. Самото село се споменава в османските регистри от 1570 г., в близост до него има останки от неолитни и средновековни селища. В това обикновено село в продължение на векове живеели българи и турци. След Освобождението на мястото на турците идват множество българи – бежанци от Егейска Македония (откъдето е и моята собствена баба, но тя се е заселила в Бургас). Към настоящия момент селото е българско и като всяко разкошно българско село си има много къщи с асми, мирише на огън и печени чушки и хората цепят дърва.
И тъй като вие нàдали имате приятели в Коларово, можем да ви посъветваме да отседнете в единия от двата хотела там. Единият е „Момата“, а другият – „Св. Неделя“. Хотел „Момата“ е „екохотел“ с детска площадка и разкошен ресторант – градина. Кръстен е на една статуя, която с романтичната си история владее сърцата на коларовчани вече цял век. Тръгнала една ми ти мома за вода, видял я юнак, влюбил се, но не могъл да се ожени за нея той и от мъка я изваял от камък, за да си я гледа. Забележете – изваял я, а не се пропил, не се сбил, не запалил плевнята на баща ѝ, а си я изваял и си я гледал. Стояла си статуята десетилетия в селото, докато не дошла 1944 г. и един от тогавашните милиционери, посегашному – полицаи, си я прибрал в личния двор, защото доста си я харесал и не искал друг да я гледа. Явно е бил нежна душа, па макар и малко авторитарно настроен. На нейно място пред хотела сега е поставено копие, което е много по-нескопосано от оригинала и служи за поука за мащабите на човешката глупост, както и като напомняне за истинската, романтична любов.
Другият хотел – „Св. Неделя“, се намира съвсем в края на Коларово и от него стръмно нагоре започва планината. Той си има открит басейн с бар, по-голям е и е до едноименната бяла църква. Там чадата ви ще бъдат щастливи през лятото, ако искате да си отпочинете и решите да пропуснете някоя от разходките, които ви препоръчваме.
Друга интересна обител на Коларово е винената изба в началото на селото, която обещава да стане скоро хотел с дегустационна, та да можете да му седнете, да пиете тежки македонски вина с тънки мезета и да си представяте, че сте вехти войводи.
Пристигнали сте, разгледали сте селото, яли сте в ресторанта, видели сте момата, пили сте вино – и айде по леглата.
