Борисовата градина, Северният парк, Западният парк, Южният парк, безброй градинки, та дори цяла планина – Витоша радва софиянци. И това са места за отдих и разходка не само за хората, но и за любимците им – предимно кучета от различни породи. Има и специални кучешки полянки, където ежедневно се събира множество от хора и животни. Но има и котки и порчета, които също се движат на каишка. В моловете, макар на входа да е поставен знак, който не позволява в тях да се влиза с четириного, също сме виждали стопани с малките си кутрета. Търговците смятат, че щом си с йоркширски териер или чихуахуа си потенциален клиент. Е, не е изключено и така да е. Но все повече стават и заведенията в столицата, които посрещат гостите си с малките им придружители, макар едва ли печелят от тях повече. Дори веднага предлагат съд с вода на лаещите посетители, особено в жегите. Каква е практиката на собствениците на кафенета и ресторанти, както и на тези на търговските обекти в столицата, разказва Явор Гечев, ръководител отдел „Комуникации” във Фондация „Четири лапи”. Специалистът не подминава и темата за възпитанието на любимците, която пряко засяга стопаните. Разбира се, има и проблеми за решаване, които той „маркира”. И се надява един ден и България да стигне Швейцария, където домашните любимци имат почти същите права като хората.
Къде може да заведем любимеца си, освен на разходка в парка, градинката или около блока?
Освен кучетата и котките, порчета също стават все по-модерни напоследък и често ги водят на каишка. Тенденцията при тях още не се знае накъде ще тръгне, дано не последват съдбата на много домашни кучета и котки, които стават бездомни. В заведение в София човек с домашен любимец почти навсякъде може да отиде. Докато в търговски обекти – молове, административни сгради, магазини, достъпът им е забранен. Разбира се, тази забрана не се отнася за служебните кучета и кучетата-водачи. Но, когато става въпрос за заведения, особено сега през лятото, когато повечето разполагат и с градина, не само че не забраняват достъпа на домашни любимци, а дори са подготвени и веднага им носят вода. Това е много положителна тенденция, която отразява разбирането на ресторантьорите за мястото на домашния любимец в градската среда, и то по един много модерен начин, така както е в други държави – Италия, Австрия, Германия, Чехия, Словения...
За съжаление, това, колкото и да е позитивно, много бавно намира своя административен облик, защото българската администрация е свикнала да забранява, а не да търси решения, които да са в полза на всички. И много често собствениците на заведения, които отказват достъпа на домашни любимци, както и на обществени сгради, се оправдават с това, че има забрана от регионалните здравни инспекции. Но докато в София нещата следват по-съвременно разбиране за присъствието на домашни любимци на обществени места, извън столицата не навсякъде е така. Има приятни изключения и в малките населени места. В село Орешак почти навсякъде в заведение може да се отиде с домашен любимец и хората винаги го посрещат с радост.
Трябва да имаме предвид, че когато става въпрос за достъпа на животинки до обществени места, отговорността е изцяло на собствениците. Любимецът трябва да има добри хигиенни навици, както и да е възпитан - да не се качва по масите и да не напада останалите клиенти. Знае се, че това е проблем за много от хората, защото са факт различни инциденти напоследък. Затова е и съвсем оправдано посещението им да предизвиква и страхове в собствениците на търговски обекти. За да се чувстваме еднакво добре всички посетители в заведението, трябва да има разбиране между хората. Затова, ако сме с любимец и ни помолят да си тръгнем, трябва да го направим, без да демонстрираме негативизъм. Има всякакви хора – с алергии, такива, които не обичат животни или се страхуват от тях. Но пък и само заради това, че има невъзпитани хора, както и любимци, не трябва да се ограничава достъпа на четириногите до обществени места. Стига, разбира се, животното да се държи добре, да не досажда и да не създава дискомфорт на останалите клиенти. Наистина е хубаво, че в София заведенията, които нямат нищо против да си с любимец, стават все повече. И ако трабва да съм откровен – досега не съм попадал на конфликтна ситуация между хора и кучета или между две и повече кучета. Като че ли хората добре знаят доколко могат да се доверят на любимците си в социална среда.
Отглеждането на любимци е свързано и с ползването на обществен транспорт, ако липсва личен автомобил. Какви са изискванията за това?
В София нещата са урегулирани доста добре и домашните любимци имат достъп до градския транспорт, ако собственикът носи намордник в себе си и паспорт на животното, както и ако му е купил билет за пътуване. Това е в голяма услуга на софиянци, но в други населени места не е така. Идват и много оплаквания, че не допускат любимците в градския и междуградския транспорт. А понякога се налага да заведеш животното на ветеринар, например, но нямаш личен автомобил под ръка. При такситата нещата също са неясни – някои шофьори са съгласни да возят любимец, но други – категорично отказват. И това е по-скоро разбиране на самия водач на МПС-то, както и на фирмата превозвач, не толкова на законово регулиране на проблема. Сетих се и за Летище София, което е едно доста приятелски настроено летище към домашните любимци. Служителите винаги са усмихнати и се радват на пътуващите с животни. Тези, които са с куче, имат на разположение цял парк до летището, където да го разходят преди полета.
Имали ли сте конкретен случай, в който ви се е обадил стопанин, за да се оплаче, че не е допуснат някъде с любимеца си?
Напоследък не помня да сме имали подобен случай. Става въпрос и за културата на тези собственици на животни, както и за средата, в която живеят. В малките населени места домашният любимец е вързан на двора по-скоро. Хората там нямат разбирането, че това животно е член на семейството им и обикновено го ползват за пазач, аларма или за нещо друго. Затова и не намират за нужно да го обучават как да се държи в градска среда. И ако с подобно куче се отиде в кафене, то няма да се държи адекватно, което ще е основателно, за да не се гарантира достъпа му там. А и да се появи човек с възпитан любимец, това ще е по-скоро атракция. По-консервативни са хората в малките градове и в селата, за тях мястото на кучето е в двора, а не на площада.
Но положителните примери лека-полека идват от София, Варна, Русе, Велико Търново, така че се надяваме у нас да стане като в Швейцария, например, където животните имат почти същите права като хората. Дори имахме дискусия с колеги от Австрия и Германия – „В коя от двете държави е по-добре да си домашен любимец”. Бях учуден, че немците гледат на Виена като град, в който са ограничени правата на собствениците на домашни любимци, които навсякъде трябва да са с каишки. Докато в Германия такива изисквания почти няма. За нас, които участвахме в тази дискусия, беше странно, защото на фона на Виена, правата на собствениците и домашните любимци са много по-ограничени у нас. Но нещата се променят и това се дължи най-вече на волята на представителите от двете страни – и на стопаните на четириноги, и на собствениците на търговски обекти. И чак след това ще бъдат „облечени” в съответната законова и административна форма.
Докъде стигна идеята навън кучетата да са задължително с намордници?
Беше преувеличена тази информация, благодарение на едно необмислено изказване на Валери Симеонов в Народното събрание. И сега собствениците на агресивни любимци имат задължението да им поставят намордници. А от друга страна, предложените текстове целяха да прецизират ситуациите, в които кучетата да са с намордници. Но не мисля, че първоначалният вариант беше добре обмислен. Имахме много интензивна работа заедно с вносителката по въпроса – г-жа Атанасова, и в крайна сметка постигнахме по-добри текстове. Добре е, когато животното ползва градския транспорт и въобще е в среда, където има много хора – демонстрации или нещо друго, да бъде с намордник. Но това трябва да е по-скоро изключение, отколкото правило. Не може всички кучета да се задължат навсякъде да са с намордници.
Факт е, че кучетата се охлаждат през устата, а с поставянето на намордник това става невъзможно...
Да, това е така, особено в жегите. С намордник те не могат да пият и вода, което ги излага на опасност. А има и определени породи, на които изцяло им е затруднено дишането - френския булдог или мопса например, за който май не може да се намери намордник въобще. Но като цяло опираме до отговорността на собствениците на домашни любимци. Когато човек си вземе куче, което само с размерите си представлява опасност, той трябва да положи двойно по-големи грижи, за да го възпита, отколкото стопаните на по-малки. За съжаление, това не се случва у нас, защото голяма част от хората, които си вземат кучета, идват с манталитета на тези, които са от по-малкото населено място, където на кучето се гледа като на аксесоар, движима вещ и т.н.
Не е случайно, че има училища за кучета?
Разбира се, че е така. И в София хората все по-често прибягват до услугите на треньори на кучета. Друг е въпросът до колко тези услуги са качествени, защото скоро имаше случай на куче, което нахапа и треньора, и собственичката си, и втория треньор. Оказа се, че обучението се провежда в необезопасена среда и то избяга, след което бе хванато на оживено кръстовище. Но не се стигна до по-тежък инцидент.
Проблемите вероятно не стигат дотук...?
Един от сериозните проблеми, който тръгна да намира своето решение, беше не само какво правим с домашните си любимци и къде ходим с тях, докато са сред живите, но и какво правим, когато починат. Имаше общини като Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, които започнаха да мислят в тази насока и направиха гробища за домашни любимци. Пловдив беше първият град преди 10 години, където това се случи, за което управата пое много подигравки за идеята си. Но в крайна сметка хората свикнаха да ползват това. От няколко години всички гробища за домашни любимци са затворени, което отново стана с намесата на РЗИ. А сега покрай африканската чума по свинете, стана ясно, че загробването на животни е метод, който се практикува. Но загробването на домашни любимци не се практикува. Вакуумът се запълва от погребални агенции, които предлагат и кремирането на кучета и котки, но не всеки прибягва до тези услуги. За хората остава изборът или да закопаят любимеца си в частен имот, или някъде в гората, което е незаконно.
Каква е функцията на Фондация „Четири лапи”?
Това е организация за защита на животните, която освен чрез проекти и кампании се опитва да помогне на животни в беда, но и да популяризира хуманното отношение към животните не като към предмети или аксесоари, а като към живи същества, които имат своите нужди и права. В София „Четири лапи” има съвместен проект със Столична община - клиника за лечение и кастрация на бездомни животни, която се намира в Банкя. Работим и с партньорски клиники в града, като предлагаме лечение на пострадали животни, особено на тежки случаи на бездомни животни. А също така и извършваме безплатна кастрация на дворни и бездомни кучета и котки, като си сътрудничим с частни ветеринарни клиники в столицата. По този проект кастрацията е само на котки, кучетата се кастрират само в клиниката ни в Банкя. Паркът за танцуващи мечки е един от най-успешните ни международни проекти, който е съвместен с Фондацията на Бриджит Бардо. Благодарение на него, заедно с Министерството на околната среда и водите, от 2007 г. вече няма мечки по софийските улици. Или успяхме да сложиме край на тази атракция, уронваща, разбира се, престижа на България.
Освен за котки и кучета, хората за какви други животни се обаждат?
Хората сигнализират за много диви животни, особено сега, през лятото. Ние ги пренасочваме към Фондация „Дивите животни”. Една от големите липси в страната ни е съществуването на специализиран, спасителен център за всякакъв вид животни. Има един такъв в Стара Загора, който е за птици, но той не може да поеме нуждите на цяла България. Има няколко зоопарка, които изпълняват и функцията на спасителен център, но също не са достатъчни. Вакуумът е огромен и той трябва да се запълни. Но с Фондация „Четири лапи” хората основно се свързват, за да окажем помощ на кучета и котки.
