Петер Хандке е носител на Нобеловата награда за литература за 2019 г., съобщава официалният сайт NobelPrize.org
Шведската академия присъди наградата на австрийския писател и поет заради "въздействащо творчество, което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификите на човешкия опит".
Същевременно Олга Токарчук стана лауреат на Нобеловата награда за литература за 2018 г.
Наградата на полската писателка и поетеса е присъдена за "повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живота".
Кои са Петер Хандке и Олга Токарчук? Вижте повече за лауреатите на Нобелова награда за литература >>>
Петер Хандке е австрийски белетрист, поет и драматург. Роден е на 16 декември 1942 г. в Грифен. В училищното списание "Факел" публикува първите си литературни текстове. През 1959 г. се премества в Клагенфурт, за да продължи обучението си в местната хуманитарна гимназия, а през 1961 г., започва да следва право в университета в Грац. По време на следването си Хандке се утвърждава като писател, свързва се с новосъздадената "Грацка група", която публикува в литературното списание "Манускрипте" – сдружение на млади австрийски автори, основано от Алфред Колерич. Сред по-видните ѝ членове са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг и Барбара Фришмут. Когато през 1965 г. издателската къща "Зуркамп" приема за публикуване романа му "Стършелите", Хандке изоставя следването си, за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Добива известност с участието си през 1966 г. в заседанието на авангардните творци от "Група" 47 в Принстън, Ню Джърси, където представя пиесата си "Обругаване на публиката".
През 1969 г. Хандке става съосновател на издателство "Ферлаг дер ауторен". Петер Хандке е автор на много сценарии за филми. Самият той режисира филма по повестта си "Левачката", представен през 1978 г. Филмът е номиниран за наградата "Златна палма" на Международния филмов фестивал в Кан. От 1975 г. Хандке е член на журито на Европейската литературна награда "Петрарка". Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Наред с изявите си в различни жанрове той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач.
Още през 1966 г. 24-годишният автор на романа "Стършелите" привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите "Страхът на вратаря при дузпа" (1970), "Кратко писмо за дълга раздяла" (1972), "Нещастие без ропот", "Когато желанието още помагаше", "Часът на истинското усещане" и сред тях особено значимата повест "Левачката" (1976).
