.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

"Бегуни" е книга за същността на пътуването - към себе си и отвъд

| преди 1 седмица
Бегуни
Прочетете откъс от романа на Олга Токарчук

"Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век", пише Георги Господинов за романа „Бегуни“ от Олга Токарчук, определян като феномен в европейската литература. За него полската писателка е удостоена с престижната награда Man Booker International за 2018 г., както и с обичта на читателите в редица страни, включително и България. „Бегуни“ е книга за същността на пътуването, за неговата психология и за човешката анатомия.

Заглавието препраща към руската старообрядническа секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото може да бъде избегнато чрез непрестанно движение в пространството. Останеш ли на място, си уязвим; движиш ли се, душата ти може да бъде спасена.

Токарчук извайва множество истории с различни герои и различна дължина – от няколко изречения до цели страници. Читателят следва пътешествениците от век във век, от пристанище на пристанище и от летище до летище. Това физическо пътуване е предпоставка за едно друго, по-дълбоко и напълно непредсказуемо пътешествие - навътре към глъбините на собствената ти душа.

Общото между всички истории е копнежът по свободата и търсещият дух. Реални исторически фигури като холандския анатом Филип Ферхайен или препараторът Фредерик Рьойс съжителстват с герои, родени от въображението на Токарчук. Ферхайен изучава и рисува собствения си ампутиран крак, благодарение на което открива Ахилесовото сухожилие и тази наглед суховата материя е превърната в колоритен и запомнящ се епизод в романа.

Художествено и реално се преплитат, а до тях се нареждат разсъжденията на Токарчук по най-разнообразни теми: козметика за път; структура на летищата и тяхното въздействие върху човешката психика, маорите, Уикипедия, и още, и още… Съвършено преплетени разкази, предназначени за пътуване, както и размисли на тема човешкото, животът и смъртта. Олга Токарчук повежда читателя отвъд повърхностния пласт на модерността, все по-дълбоко и по-дълбоко, до сърцевината на човешкото.

Бегуни

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша. Едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Сред престижните призове, на които е носителка, е Man Booker International 2018 за английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт, наградата Нике (четирикратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски и др. През 2004 г. е финалист за международната награда IMPAC, през 2012 г. е номинирана за Нобеловата награда за литература, а през 2019-а е финалист за Man Booker International. Психолог по образование, Токарчук е последователка на Карл Юнг, чиито произведения сочи за свое вдъхновениe. 

Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ. 

Носителка на две награди на Съюза на преводачите, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.

"Бегуни" от Олга Токарчук излиза от издателство ICU в превод от полски на Силвия Борисова. Силвия Борисова е завършила СУ Св. Климент Охридски и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на Бегуни в неин превод е второ и преработено. Прочетете откъс от книгата.

Бегуни

Какво говореше онази жена, бегунката

- Клати се, движи се, върви. Само така ще му се изплъзнеш. Този, който управлява света, няма власт над движението и знае, че нашето тяло в движение е свято, само тогава му бягаш, когато се движиш. Той властва над всичко неподвижно и мъртвешко, над всичко безволно и безсилно.

Значи движи се, клати се, люшкай се, върви, тичай, бягай, à си забравила и си спряла, à са те сграбчили ръчищата му, ще те превърнат в кукла, ще те задуши дъхът му, вонящ на дим и изгорели газове, и на големите извънградски сметища. Той ще превърне твоята пъстра душа в малка плоска душичка, изрязана от хартия, от вестник и ще те заплашва с огън, болести и война, ще те преследва, докато не изгубиш покой и не те замъчи безсъние. Ще те дамгоса и ще те впише в списъците си, ще ти даде документи за падението. Ще наблъска мислите ти с маловажни неща, какво да купиш и какво да продадеш, къде е по-евтинко, къде скъпо. И ще почнеш да се вълнуваш само от незначителни въпроси – цената на бензина и влиянието й върху изплащането на кредитните вноски. Ще се мъчиш всеки ден, сякаш живееш за наказание, но никога няма да узнаеш кой и кога е извършил престъплението и какво е то.

Някога, много отдавна, един цар опитал да промени света, но претърпял поражение и светът паднал направо в обятията на антихриста. Бог, истинският, добрият, бил изгнан от света, съсъдите с божествената сила разбити, тя попила в пръстта и изчезнала в дълбините. Но когато говорил шепнешком от скривалището си, го чул един справедлив човек, войник на име Еуфемий, и запомнил тези слова. През нощта хвърлил пушката, съблякъл униформата, разул партенките и събул обущата. Изправил се под небето гол, както го Бог създал, после избягал вдън горите и наметнал връхни одежди, тръгнал от село на село да огласи тази мрачна вест. Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста. Всякаква открита борба с него е обречена. Зарежете каквото имате, зарежете земите си и тръгвайте на път. 

Защото всичко, дето има постоянно място в тоя свят, всяка държава, църква, правителство на хората, всичко, запазило формата си в този ад, е на негово разположение. Всичко, що е определено, що е от тук до тук, що е затворено в рубрики, записано в регистри, прошнуровано и пронумеровано, каталогизирано, заклето; всичко натрупано, представено на показ, етикетирано. Всичко, което задържа: домовете, фотьойлите, леглата, семействата, земята, сеитбата, засаждането, наблюдението на растежа. Планирането, чакането на резултатите, съставянето на графици, спазването на реда. Затова си изгледай децата, щом така лекомислено си ги родила, и тръгвай на път: погреби родителите си, щом непредпазливо са те пръкнали на света – и върви. Избягай далече, извън обсега на диханието му, извън кабелите и проводниците му, антените и вълните, за да не те открият чувствителните му прибори.

Който спре – ще се вкамени, който се задържи, ще бъде закарфичен като пеперуда, сърцето му ще бъде прободено от дървена игла, ръцете и краката му - продупчени и приковани към прага и пода.

Точно така умря този, който се разбунтува. Хванаха го, приковаха тялото му към кръста, да не мърда като насекомо, на показ пред човешките и нечовешките очи, особено обаче пред нечовешките, щото те най-много обичат всякакво театро; не е чудно, че го пресъздават всяка година и се молят тържествено пред едно мъртво тяло.

Тъкмо затова всички тирани, слуги адови носят в кръвта си омраза към номадите – затова преследват циганите и евреите, затова насила изселват и разместват по земята свободните люде, дамгосват ни с адрес, който е присъда за нас.

Искат да създадат мъртъв застинал ред, да направят така, че времето да тече само привидно. Дните да се повтарят, уеднаквени. Да направят огромна машина, в която всяко създание да заеме определеното му място и да извършва привидни движения. Институции и бюра, печати, циркуляри, йерархия и субординация, степени, заявления и откази, паспорти, номера, карти, резултати от избори, промоции и събиране на точки, колекциониране, размяна на едни вещи за други.

Да забодат света чрез баркодове, на всяко нещо да турят етикет, да се знае какво е и колко струва. Нека този чужд език бъде неясен за хората, нека го четат машини и автомати, нека нощем в големите подземни халета си правят фестивали на собствената кодирана поезия.

Движи се, върви, не спирай. Благословени вървящите.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Отслабнахте ли вече за морето?