Те са шампиони не само на волейболното игрище, но и в своя дом, където се справят също толкова добре и с отглеждането на 4 талантливи деца в България. За първи път се срещат през 1995г.., когато дори и не подозират, че ще имат голямо и лудо семейство заедно. Вижте в текста и видеото тяхната любовна история:
Мая: Tой ме е забелязал на волейболното игрище. Тренирали сме в една зала. И след това аз имах една доста добра приятелка и все още имам волейболистка, която с него беше близка, покани ме на рожден ден, него също. Там танц, целувка невинна и така. Първото впечатление ми беше, преди да започнем да танцуваме, за един надувко – софиянец, който си казваше и още тогава както и сега какво мисли в прав текст. Аз като пловдивчанка, по-задръстена и така. В началото ми се виждаше малко надут, но после в последствие се оказа, че той ще е човекът.
Владимир: В професионалния спорт е трудно, защото примерно в отборите, в които мен ме искаха там нямаше женски отбори. Тя не можеше да играе, а разбирането, което аз имам е, че трябва семейството да бъде заедно. А, ако има някакво разделяне, заради работа, да продължи година, две, три, за моите представи и проведохме, събрахме семеен съвет, решихме кое ни е приоритет и ето, вече 24 години сме заедно.
М.: Аз исках да имам човек до себе си, а и е много интересен живота на майка, защото аз не си представям майката да брани само децата си, но и да бъде техен гид и приятел. Успях с първите двама да бъда навсякъде. Аз не си ограничих живота. Е, спрях да играя волейбол, но по принцип аз нямах и тази голяма амбиция да стана голяма спортистка.
От начало ли искахте да имате толкова голямо семейство и двамата?
В.: В общи линии - да.
М.: Да, ти постоянно повтаряше, че искаш да имаш 5-6 деца, не си ли спомняш?
В.: Да, пет. Шест не съм споменавал, пет.
Надникваме в семейния албум на Владо и Мая, където пазят спомени и за преживяванията си преди семейния живот.
М.: Ние преди да тръгнем в чужбина, времената бяха такива, може би за зрителите ше бъде смешно, но нямахме възможност да ходим на почивки. Нямаше ги тези нискотарифни полети и нямахме пари. В интерес на истината бяхме скучни. Скучни бяхме, особено ти, защото той спазваше много реда, както трябва особено един спортист. Режим. И не сме излизали по късни купони. Нямали сме тези абитуриентки балове, защото трябваше да сме по мачове.
Тук кой е сготвил тази вкусна пица?
М.:Това е по друг повод - показва си халката. Вече сме женени и това е нашият меден месец.
Какви спомени пазите от тогава, ето тук ви има и вас с халката.
М.: Показваме си халките. Вече сме вързани за цял живот и да, горди бяхме, че сме женени. Тук това ни е подписът.
В.: Мая беше бременна, когато подписахме и за да не стане цялата процедура много време отделяща и разделихме подписването пред официалните власти с църковното в два дни. Беше добра идея и това е от подписването.
Вдигнахте ли голяма сватба тогава или?
М.: Беше голяма сватба за тогава, според мен, около 100 човека, но не беше този тип сватба с роднини, 3-ти братовчеди, 4-ти. Два или три пъти променяхме датата, защото всичко беше свързано с неговите мачове – дали ще бият или ще продължат или ще паднат и няма да продължат. Затова може би и повече хора трябваше да дойдат, но сменяйки датите.
Тази от кога е?
М.: Олеле, аз веднага знам. Това ни е от първото. Първо килата какви са ни, разлика поне от 10 кила и отгоре. Това ние е първото семейно ходене в чужбина на ваканция. Това ни е първият син.
В.: Това къде е в Барселона ли?
М.: Да, Барселона. Нещо испанско беше и видяхме тук как е наистина да си с дете на море.
Тежко. Тежко, защото преди това си ходехме само двамата, затова може би е интересна тази снимка. Защото и в последствие станаха повече и стана още по-тежко.
Владо и Мая казват, че отглеждането на 4 деца е трудно, но не и невъзможно. Според България дава достатъчно добри възможности за стабилност на едно семейство.
В.: Деца се гледат с любов. Много хора си мислят пари, но не е така. Когато двама души се обичат и са решили да имат деца, България е чудесно място за това нещо. Има работа за всички.
М.: Той го казва това, защото ние все пак сме виждали как е в чужбина. В чужбина също е много рудно да си запишеш детето на детска градина. Също е много трудно да намериш веднага училището. На мен ми беше отказано два пъти място, което беше сравнително близко до нашата къща за номер 3, за да го пусна на ясла, евентуално, ако останем.
В.: Конкретно за Франция. Последният отбор, в който играх беше френски. Кандидатирахме два пъти за ясла и двата пъти отговорът беше негативен. Търсехме училище, когато сменихме от Турция във Франция и да, казват няма проблем, ще повтаря един клас. И аз казвам, ама не искам да повтаря, дайте му приравнителни изпити. Той трябва да е 5 клас. Да, разбира се, най-доброто училище. Започва от 4 клас. Хора, ама ние искаме 5 клас, защото той има 4ти. Да, да има завършен 5ти, но в Турция, тук е 4-ти.. Това ни принуди да вземем частно училище, за да не повтаря детето.
Вие колко време прекарахте във Франция тогава?
В.: Общо 6 години, в чужбина сме живели 14 и мога да спокойно да кажа, че в България е по-хубаво.
Въпреки трудностите, Владо и Мая не си представят живот по-различен от този, който имат днес. Въпреки това им предстои да се включат в ново предизвикателство, като се пъхнат в обувките на друго българско семейство, което живее противоположен на техния живот. Като част от риалити формата "Смени жената" Мая ще влезе в къщата на семейство с 1 дете, решило да търси по-добър живот, извън България.
В.: Това за мен е част от разнообразието, за което ви казах. Да излезеш от рутината. Какво ще ни се случи, ще се запознаем с нови хора, ще видим те как живеят. Ще видим дали има неща, които ги правят по-добре от нас.
Какво да очакват пък те, когато влезнат във вашия дом?
В.: Хаос.
М.: Абсолютно това е първата дума, която ми идва и на мен . .
Специалната съставка за щастливия им живот, всъщност изобщо не е специална. Има я навсякъде и се нарича любов.
В.: Любовта, която е очевидно, че я има толкова години вече. Другото, което е така изключително важно е това, че ни е интересно заедно, защото за мен рутината убива любовта. Най-хубавият ни момент е миналата година, когато мама беше треньор, аз стоях на трибуната, а в момента най-хубавият ни момент е, когато заспят.
М.: Е, не като ти дават целувка всяка вечер, като ти казвам, че те обичат. При нас е много важно да си казваме това, особено като правят бели и казват аз, аз много те обичам.
