Лаура Ескивел е от онези сладкодумни писатели, които те увличат в магията на техния приказен реализъм и вкусни истини за живота, приготвени бавно на огъня и обикновено - в кухнята на съдбата.

Увлчението й по писането започва в детската градина, в която преподава. Създава театрално и литературно ателие за деца, а по-късно навлиза в телевзионния бизнес като сценарист на детски програми. Истинската й литературна кариера започва с писане на киносценарии, а с първата си книга „Като гореща вода за шоколад” прави истински фурор и се нарежда до имената на другите големи латино магьосници от ранга на Г. Гарсия Маркес, Исабел Алиенде и М. Варгас Льоса.

Лаура пристигна в България по покана на голям мобилен оператор и издателство Colibri. Нейните верни почитатели имаха шанса да се срещнат с нея в книжарница „Пингвините” и да й зададат въпросите си. Лаура Ескивел отговори търпеливо и с усмивка. Ето ги и тях:

Опитахте ли вече българската кухня?
Не, все още не съм имала време, но ми се иска.

Кухнята заема много важно място в „Като гореща вода за шоколад”, защо?
Всъщност кухнята е много специално място, там се случват неимоверно много неща. За съжаление съвременните жени , включително и самата аз, я пренебрегваме, защото си мислим, че там не се случва нищо особено интересно – не ти дава диплома, нито печелиш пари. Но майка ми например нямаше никакво образование, а беше много мъдра жена. Основното, което правеше, беше да прекарва много време в готвене.
Мислим си, че знанието е в университетите и в книгите, но всъщност знанието се намира около огъня, там където се приготвя храната, на практика около огъня и храната са започнали много от големите цивилизации. Както казва една голяма мексиканска писателка Сор Хуана Инес де ла Крус – „Ако Артистотел е стоял повече време в кухнята, щеше да каже много повече неща.” Смятам, че това е мястото, към което е хубаво да се върнем. В кухнята има само щедрост и великодушие. Извън нея, светът е жестоко състезание, човек е изправен срещу силно материален свят, а кухнята е мястото, където с удоволствие споделяме с близките си. Горещо препоръчвам на всички да прекарват повече време там. Дори нисшите духове се пречистват на парата на тенджерата.

Храната също е главен герой в „Като гореща вода за шоколад”, тя събужда любовта на героите. Ако храната е толкова важен и мощен катализатор за емоциите ни, днес, когато ядем основно полуфабрикати, не са ли застрашени чувствата ни?
Аз наистина вярвам, че когато човек готви, той предава енергията си. Например са правени опити с храна, приготвена с любов и такава без, разликата в резултата е огромна. Но не всичко е загубено, не се притеснявайте. В днешния забързан ритъм на живот, често ни се налага да прибягваме до супа в консерва. Но дори и тогава имаме възможност да се намесим. Не знам дали познавате Масару Емото, според когото водата се променя, когато я докоснем. Водата е много силен източник на енергия. По същия начин, докосвайки се до храната, можем да я преобразим и да предадем обичта си - дори и ако тя е в консерва.

Как протича процесът на писане при вас, кое ви е най-важно, когато започвате роман?
Най-важното за мен е да знам какво искам да кажа и как искам да го кажа. Също и главният герой, чрез който да разкажа историята по най-добрия възможен начин. Първият въпрос, който си задавам е: „ От какво се страхува той?”. Страховете ни са пречката да бъдем тези, които искаме да бъдем и да постигнем онова, което желаем. Около това структурирам всичко останало – историята и драматичната нишка. Искам чрез моя герой, чрез това как се справя със страховете си хората да разберат, че не са само функция на обстоятелствата, ами активни участници, които имат силата сами да изградят живота си.

Има ли в живота ви реален прототип на Асусена?
Очевидно търсенето на Асусена беше много лично мое търсене. Това е нормално да се случи при писането – всяка книга започва от въпросите, които авторът задава сам на себе си. Тръгвайки към тези образи човек изхожда от себе си, но те постепенно започват да се развиват по-самостоятелно и той започва да се учи от тях.

Коя от книгите ви ви е любима?
Трудно е да определя, която и да е от книгите си като моя любима – всяка една от тях е свързана с определен момент в живота ми и във всяка има много съкровени за мен неща.

А имате си ли любим автор?
Любим автор… Много е трудно, защото всеки път, когато отговоря на този въпрос с конкретно име, по-късно се сещам за още много други, които е трябвало да спомена. Но харесвам Исабел Алиенде, Габриел Гарсия Маркес, Умберто Еко.

Доколко е важно потеклото на човек за живота му?
Всеки конкретен човек е много важен, аз съм част от нещо цяло, заедно с моите предци споделяме едно и също нещо. Това, в което древните са вярвали е, че вселената е матрица, в която отеква всеки един от нас и ние сме едно и също нещо, едно цяло. Ние смятаме, че телата ни са отделни и несвързани с телата на другите, но ако се замислите, постоянно обменяме части от себе си едни с други. Например кожата ни постоянно се обновява, падат косми от косите ни, остават неща от нас, около нас. Дори в този момент части от нас витая наоколо. Доста време ми отне да схвана, че човекът е това, което са всички, и всички са всеки един отделен човек . Когато писах „Като гореща вода за шоколад” още не бях разбрала това напълно. Но всяко нещо се повтаря навсякъде по света. Например, когато пътувам в най-различни страни, винаги ми казват „Докато четях книгата ви, си спомнях за баба ми, за майка ми, за огъня, за кухнята и миризмите там.” И това се случва абсолютно навсякъде по света. Всъщност не сме никак различни и наистина сме свързани, независимо от това къде живеем.

Вярвате ли в предсказанията за края на света, който би трябвало да настъпи през 2012?
В тези предсказания се говори за край, но той не е апокалиптичен, а в мисловен плна, става дума за промяна в съзнанието на хората. Вие може би вече сте усетили, че такава се случва от известно време. 2012 е нов шанс за хората да заживеят в по-пълна хармония с природата и едни с други.

 

Книгите на Лаура Ескивел, преведени на български - "Като гореща вода за шоколад", "Малинче", "Законът на любовта", "Съкровени вкуснотии" и "Със скоростта на желанието" можете да намерите в книжарниците из страната от ИК Colibri.