Филм, който започва със смокиново дърво, няма как да не е хубав филм – си мисля още на първия кадър на „Завръщане“. А след това Лечков вкарва гол! Гласът от малкото червено радио връща към онова красиво лято, в което всички се гордеехме с българския национален отбор по футбол и дори сърцата ни пееха „Българи юнаци!“.
Завръщане към детското, разплитане на стари семейни възли, изглаждане на отношения, сочен хумор и любов. Защото ако сте си мислели, че във филма иде реч само за едно състезание, в което Ники Илиев показва мускули – сте грешали!
Много пластовe, без да тежaт, и реплики, без да са изкуствено поставени в устата на актьорите – ето това ми предложи филмът и аз си го взех. Седнах на червения стол в киносалона, без да съм преднамерена, въпреки че преди това бях чела доста коментари от сорта на „Как са получили финансиране, като са некадърни“, „Все едни и същи мутри“, „Българското кино – не ми го хвали“ и т.н. Няколко дни преди предпремиерата на „Завръщане“ на въпрос какво би казах на хейтърите на българското кино Асен Блатечки ми отговори така – „Ние сме си виновни. Но нека хората продължават да търсят. Може пък да излезе някой хубав филм“. Знаете ли, че само през последните 3 месеца е работено върху поне 20?!
Красивата пловдивска къща, около която се върти действието във филма, всъщност са... 3 къщи. В една са снимани екстериорните кадри, в друга – интериорът, в трета се намира стаята на починалия дядо на братовчедите, чиято роля се играе от великолепния Стефан Данаилов.
Първоначалната идея била да се снима в къщата в село Лисичево на Башар Рахал. Но едно изгубване на актьорите из Пловдив неочаквано ги довело до правилното място. „Ники, я виж каква красива къща!“ – възкликва Башар, докато бродят из пловдивските улици. „Търсете градивното във всеки проблем“ е философията на Ники Илиев. И така, докато закъсняват за среща, всъщност се завръщат при това, което търсят – къщата.
„И героинята на Диляна Попова всъщност се играе от 3 различни актриси – шегува се Башар. – На една сме снимали краката, на друга усмивката...”
За него има и друго предизвикателство. Във филма участват и двете му дъщери, като голямата Клои с по-основна роля – гадже на сина на Сашо Кадиев. Трудно му е било да приеме интонацията й в началото. „Казваше репликите с американска интонация, което за мен беше притеснително.” В българския език всяко изречение завършва с нисходяща интонация. За да звучи естествено речта във филмите, е редно да бъде по същия начин. И той звучи така. Едно от недоволствата ми като зрител е било именно към преиграването и рецитирането. Изкуственото, което се слага в устата на актьорите, и неприпознавайки фразите като свои, те не могат и да ги изрекат. И изричат... кръпки! „Завръщане” има добро темпо, амплитуди, диалозите вървят леко, репликите се подават бързо, отговорите идват с остро чувство за хумор. Единствената кръпка е може би в устата на касиера на бензиностанцията, който, благодарейки на г-н Василев (Башар Рахал) за препоръчаната книга, споделя, че всяка болка изчезва, когато я осъзнаеш. Сега... наясно сме с рекламите, с продуктовото позициониране, но, пичове, такива разговори просто не се случват на бензиностанциите. Както не се случва да няма нито един човек вътре, да липсва опашка и обслужващият персонал да изниква от нищото.
Но следващата сцена, с участието на големия Стефан Данаилов, стопля и стопява всичко, което може да те накара да повдигнеш недоволно лява вежда. Какво да кажа за Мастъра, като аз съм толкова малка! И не говоря за години! В сцената в двора на къщата забелязвам как е с леко притворено ляво око. И си мисля, че точно това трябва да направят всички хейтъри на българското кино. Затворете едното си око. Затворете го за дребните забележки и заяждания. И му дайте шанс на този филм. Защото да се завърнеш винаги е хубаво!
П. С. Струва си да гледате „Завръщане” дори и само за да видите сладкия начин, по който Сашо Кадиев тича в спортен екип на маратон!
Премиерата на филма по кината в цялата страна е на 18 октомври.
