Общоприето е, че колкото повече вода консумираме, толкова по-добре. Всички реклами и специалисти постоянно ни съветват да пием по 2 и повече литра вода на ден. Животът без вода би бил невъзможен, чрез нея прочистваме организма от натрупаните токсини и единствено във водна среда биологичните процеси протичат нормално.
Но съвременният човек консумира много сол (NaCl), Na+ йони задържат водните молекули в организма, което води до повишаване на кръвното налягане, наднормено тегло и затруднено функциониране на сърцето. Най-страшна е „скритата сол“, с която са натъпкани почти всички съвременни храни - хляб, айрян, масло, тестени изделия. Чешмяната вода често съдържа тежки метали и други вредни вещества като хлор. Софийската вода например е с превъзходни качества, но тръбите и водоносната система са остарели и имат нужда от подмяна.
Колко вода трябва да пие човек всеки ден, за да е здрав?
Колкото му се пие! Слушайте тялото си и няма да сгрешите! Компаниите за минерална вода искат хората да пият повече – и се появяват авторитетни изследвания, че е полезно за здравето да се пие много вода. Освен към количеството й, трябва да сме много внимателни и към състава й. Според учени от Франкфуртския университет минералната вода може да съдържа и растителни хормони, които приличат на женския полов хормон естроген. От изследвани 20 марки минерална вода - в 12 са открити хормони. Макар и в ниска концентрация, пак оказват влияние.
Потреблението на минерална вода в България в последните 20 години се увеличава средно с по 12-15% на година. През 1990 г. годишната консумация за България е 8 л. минерална вода на човек, а през 2004 г. вече е 54 л. За първи път през 2008 г. се наблюдава лек спад (от 3% за натуралните минерални води и 5% за трапезната вода), но тенденцията е и занапред потреблението да расте. В Западна Европа то е средно над 100 л. на човек годишно.
Спорове се водят и за нуждата от флуориране на питейната вода. В университета всички студенти по стоматология учат, че флуорът е панацея и е най-полезната съставка за нашето дентално здраве. Дори и най-консервативните преподаватели гузно мълчат в последните години, безсилни пред научните факти и разпространяваната истина за токсичността на флуора.
В моята практика в Англия, където се флуорира водата, всяко второ дете беше със зъбна флуороза и разрушени зъби. За щастие в случая, поради прекратяването на програмите в България (с изключение на малки географски райони), този проблем не е актуален.
Коя е най-добрата вода за малките деца?
Природата е безпогрешна: кърмата е най-добрата за кърмачето храна и източник на вода – 87% от състава ѝ. Хранените изцяло с кърма деца не се нуждаят от допълнителен прием на течности до захранването им. Повечето бебета отказват да пият вода, ако кърмата е достатъчно и се кърми „при поискване“.
Трапезната вода с ниска обща минерализация (сумата от всички йони) е подходяща за всекидневна консумация, за разлика от минералните води.
Изворната вода не изисква допълнителна обработка, тъй като в естествено състояние редица показатели (микробиологични, физико-химични и радиологични) покриват нормите за питейна вода. Няма по-добър избор на вода от изворната, която е добита от екологично чисти региони и най-често е с ниска минерализация - под 150-200 mg/l. Може да се използва за пиене, за приготвяне на храна за бебето, без да обременява храносмилателната му система и недостатъчно зрелите му бъбреци. Добре е да се преварява в кърмаческата възраст. След отваряне, ако се налага да престои до следващото хранене, трябва да се съхранява в хладилник. Бутилираната вода, която се предлага на децата от 1 до 7 г възраст, трябва да бъде с ниско съдържание на флуор (под 0.7 mg/l).
Флуорът е елемент с неметален характер, силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Има висока химическа активност, дължаща се на голямото му електронно сродство и на слабата единична химична връзка в молекулите му. Химическата активност на флуоридите е също много силно изразена, като флуорният йон може да образува здрави връзки с водородния йон в големи органични молекули (като например ДНК) и по този начин да предизвика хаос в биологичната система. Флуорът измества кислорода от съединенията му и разлага водата до флуороводород и кислород, като реакцията протича с взрив. Освен в огромни количества в атомната и алуминиевата индустрия, флуорът се употребява за флуориране на органични съединения, като заменя водорода в тях - за направата на тефлон и различни материали, топими при висока температура, в хладилната техника и др. Според клиничната токсикология консумирането на води с повишена концентрация на флуориди може да доведе до необясними за потребителя симптоми: виене на свят, гадене, главоболие, декалцифициране на костите, т.е. повишаване на вероятността от счупвания и др.
Всички тези признаци показват хронично отравяне с флуор. А повишеното количество флуор в емайла не само не го заздравява, но и прави зъбите по-чупливи.
Появата на тебеширено бели (или кафяви) петна по зъбите (зъбна флуороза) е изключително труден за лечение проблем, а натрупването в костите (скелетна флуороза) води до деформации (изкривявания) и повишена чупливост на костите.
Флуоридите увреждат ДНК, потискат имунитета и функцията на щитовидната жлеза. Те са протоплазмена отрова, затова са използвани като отрова за плъхове. Флуоридите водят до поведенчески промени и потискат волята.
Този елемент е токсичен отпадък, който се регулира от EPA (Агенция за Защита на Околната Среда). Нелегално е пускането му в река или поток, но е напълно легално да се пусне в питейната вода.
