Ваксините не създават инфекции. Те не съдържат микроби. "Най-големите успехи на ваксините са тези, които не можем да видим - всичките хора, които не са страдали или починали от ваксино-предотвратими заболявания.", Валтер Орнстейн.
Ваксините намаляват тежките последици от болестта.
Последствията от морбили и коклюш са енцефалит, пневмония, гърчове. Сред заболелите от полиомиелит умира един от 20 болни с тежка парализа. След разболяване от вирусен хепатит тип Б един от четири пациента развива цироза и рак на черния дроб.
Все още има слабо обхванати групи с ваксинации у нас,
а отказът от имунизация е социално неприемлив. Имунизациите предпазват всички хора. Докато е бил спазван задължителния имунизационен календар в периода 2002 -2008 година, у нас не е имало диагностицирани случаи от морбили. Но през 2009 г. и 2010 г. се развива епидемия - 24000 болни от морбили, включително с неспасяеми усложнения. По този повод микробиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев е категоричен, че не може да се разчита на естествения имунитет, който се изгражда след преболедуването: "Да се прекара едно заболяване, за да се изгради естествен имунитет, е необоснован риск поради последствията, които могат да бъдат живото-застрашаващи заболявания.”
Ваксините не съдържат живи микроби.
Теоретично детската имунна система може да отговори на 10 000 ваксини. Неонатологът доц. д-р Ралица Георгиева съобщава, че след ваксина срещу дифтерия 1 от 10 деца получава зачервяване на мястото на убождане. При едно от десет деца се получава зачервяване и болка на мястото на убождането с ваксина срещу хапатит Б. Ваксината срещу полиомиелит няма нежелани реакции, освен леко зачервяване на мястото на убождане, т.е.
имунизационният процес е безопасен.
Заразните болести все още са смъртоносни, но те може да бъдат контролирани. Въведените минимални частици от микроорганизмите
подготвят имунната система при среща с вирусите и бактериите да произведе бърз защитен отговор
с антитела срещу инфекцията. Ваксините от българския имунизационен календар са срещу заболяванията: дифтерия - тетанус - коклюш, морбили - паротит - рубеола, полиомиелит, туберкулоза, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б, менингококови и пневмококови инфекции, човешки папиломeн вирус.
Възведени преди 200 години от Едуард Дженер
във връзка с епидемията от едра шарка, новите вакснини са и остават надеждно средство на съвременната медицина. Чрез създаването на комбинирани ваксини се намалява броят на убожданията.
Локалната реакция на мястото на убождането със зачервяване, лека болка и оток продължава около 48 часа след ваксинирането, съпроводено понякога с повишаване на температурата и обща отпадналост на детето.
Д-р Петър Загорчев от Българската медицинска хомеопатична организация препоръчва
хомеопатични медикаменти за предотвратяване на постваксиналните реакции
и за овладяване на патологични постваксинални реакции. Неговото мнение на опитен лекар е: "Хомеопатичните лекарства не променят ефективността на ваксината. Хомеопатията не е алтернативен на ваксините метод, а комплементарен метод, обогатяващ възможностите на лекаря хомеопат в подобряване реактивността на организма.”
Срещу повишената температура и възпалителния отговор на организма има много хомеопатични медикаменти с различни характеристики: аконитум при висока температура без изпотяване, а беладона при висока температура с изпотяванане; ферум фосфорикум при катарални симптоми; хамомила при раздразнителност, стафизагрия при страх и изпитано чувство за агресия и обида.
"Клиничната хомеопатия не отрича ваксинациите
от задължителния имунизационен календар”, категоричен е д-р Загорчев.
