Страховете ни изплуват най-явно, когато сме сами. Казват, че човек е това, което показва, когато знае, че никой не го гледа. Мислите, че най-големият ви страх е от змии или паяци? А пищите ли, когато наоколо няма кой да ви пази от големия паяк в ъгъла на тавана или навивате вестника на руло и с подскоци се опитвате да го стигнете и премахнете от там?
Да бъдем страхливи (и смели) умеем много по-добре, когато има пред кого да го демонстрираме. Част от човешката природа е. Дори най-силните търсят одобрението на другия. Не случайно стара балийска поговорка гласи, че ако нещо се е случило и не е споделено, все едно не се е случило, защото светът не знае за него. Дали така е и със страха? Дали ако не сме споделили с всички, че възможността да загубим близък ни докарва до лудост, то следва, че не се страхуваме? Тук някак естествено идва отговорът – не.
Страховете се формират върху предишен опит и имат защитна функция.
Ако не се страхуваме, че огънят ще ни опари, щяхме да държим ръцете си в огнището, ако не се страхувахме, че ще ни разбият сърцето, щяхме да се влюбваме във всеки срещнат симпатичен мъж. Страхът ни кара да бъдем предпазливи и така да пазим живота си.
Кои са най-големите женски страхове
- Страх от килограмите
Килограмите са най-големият кошмар на жените. Свръхтеглото може да бъде повод за лошо настроение, но и за доста по-сериозни и задълбочени негативни чувства. Килограмите в повече може да се окажат причина за невъзможността да се интегрираме в обществото, да си намерим работа, да срещнем любовта.
- Страх от бръчки, бели коси
Страхът от старостта идва с първите признаци за нея – фини бръчици, отпуснат бюст или дупе, първият бял косъм. До този момент това са били неща, които всеки ден виждаме у по-възрастните си колежки, майка, лели, но за нас самите са все още химера, нещо от далечното бъдеще, което не ни касае. Щом не е тук и сега, заплахата е по-малка. Първите признаци на старостта обаче ни показват колко относително понятие е времето.
- Страх да не остана сама
Според древногръцката митология андрогините били много силни митични същества. За да не бъдат заплаха за боговете, те ги разделили на две. Оттогава всеки от тях търси своята половинка. Дали това е мит, или реалност ние не знаем, но е факт, че през целия си живот човекът търси своята половинка. Невъзможността да завърши тази "мисия" успешно поражда страха от самотата. Да останеш без най-близък човек до себе си, без приятел и любовник, без рамо, на което да поплачеш, без събеседник за разговори.
- Страх от змии, паяци, височини
Всеки има своите по-малки или по-големи страхове от възможните ежедневни рискови ситуации. Фобията е по-голямата сестра на страха. Представлява патологичен, натраплив, ирационален и силен страх. Фобиите имат различни имена според причината, която кара сърцето ви да бие лудо, а космите на врата ви да настръхват.
- Страх дали ще бъда /добра/ майка
Репродуктивните проблеми се превръщат във все по-често срещана трудност пред бъдещите майки. В определен етап от живота ни страхът от нежелана бременност бива изместен от страх от възможността такава никога да не се появи. Другото лице на този страх е дали жената ще бъде добра майка – дали ще се справя с отглеждането (финансово и времево), с възпитанието и грижите за детето. Колкото и книги и статии да четем, моментът, в който се озоваваме с малък ревящ пакет в ръцете забравяме всичко. Не случайно около месец след раждането се почвява и т.нар. следродилна депресия. Именно тогава с най-пълна сила жената осъзнава колко истинско е това, което й се случва, и у нея се отключват потискани до този момент страхове. Всъщност страхът относно това дали съм добър родител може да продължи през целия живот.
