Много хора се оплакват, че животът им е празен, скучен, тежък, безсмислен, … А как да се запълни празнотата, как скуката да се замести с вълнуващи преживявания, как да отместим тежестта, как битието де придобие смисъл? Запълни, замести, отмести, придобие – все глаголи. Глаголите отразяват движение. Движението е в основата на виталността, промяната, развитието, адаптацията. Липсата му поражда проблеми, тоталната липса – смърт.
Около нас кипи от потенциали, но за да се изпълнят е нужно движение. Както гласеше една мисъл „И най-дългото пътуване започва с една малка крачка”(Лао Дзъ), а моята преподавателка по психотерапия казваше: „Който има потребност, той се движи”.
Когато в нас се породи желание, то генерира енергия, която трябва да се превърне в движение, за да достигнем до удовлетворение на желанието.
Съвременните технологии спомогнаха за масово обездвижване – и в пряк и в преносен смисъл. Седим и пазаруваме, седим и се срещаме и запознаваме с хора, които седят другаде, седим и си плащаме сметките, седим и си поръчваме храна, седим и изпращаме подаръци, цветя, седим и някакъв модерен тренажор стимулира мускулатурата ни… Вече не е нужно да търсим, защото има търсачки, не е нужно да ходим на кино, защото можем да си свалим филм на компютъра, не е нужно да посещаваме концерти, защото има съраунд, не е нужно да се обадим на близък или приятел, за да го чуем как е, защото можем да прочетем статуса му, не е нужно и да отидем на гости на някой, защото има скайп, не е нужно да се разходим сред природата, защото тя ще влезе в дома ни под формата на омекотител за дрехи или ароматизатор… А кога ще се срещнем?! Кога ще нахраним сетивата си с реалност, преди да атрофират!? Кога ще се движим?
В никакъв случай не обвинявам техническия прогрес (той съществува, благодарение на хора, които се движат), отговорността е изцяло наша – на хората! Питам се как ли би се отразило на целокупното човечество едномесечно прекъсване на електричеството? Мрак ли ще настъпи или просветление? Замислете се какво бихте правили – ден, два, седмица, втора, трета, … Трябва ли някой да ни дръпне шалтера, за да прогледнем?!
Всички изобретения са средства за постигането на определени цели. Проблемът на съвременното общество е, че превръща средствата в цели – искам да имам кола, а не средство за предвижване; искам да имам къща, а не дом, … Колата не върши работа, ако не зная къде да ида, къщата е просто кутия от тухли, ако не се насели с атмосфера и уют. Прекрасно е да имам луксозен телефон, но има ли на кого да се обадя и какво да споделя? Придобиването на средства не създава щастие!
Толкова сме се отдалечили от истинските цели и стойности в живота… и се чудим защо обществото ни е все по-болно. Говорим за движение на капитали, информация, стоки и все по-малко движещи се хора. Прекрасно е, че мога да спестя време като платя сметките си през интернет, но какво правя с това време, за какво го използвам?!
Ако продължаваме така фантастичните филми, в които машините превземат човечеството ще се окажат реалност, не защото са по-силни, обаче, а защото хората сами се превръщат в роби на техниката.
Време е да се събудим, да се раздвижим, да се срещнем, да си спомним вкуса на живота, да нахраним сетивата си, да развием потенциала си.
„Човекът е човек, когато е на път!”
