Обществото ни страда от все повече и по-сложни заболявания, зависимости, мании и фобии. Допреди години ПМС бяха само три буквички от азбуката. Днес обаче много жени извиняват лошото настроение и нервността си с предменструалния синдром.

Всяка еволюционна крачка освен позитиви често носи и негативи. Бързаме, за да обявим първи новината, в треска сме, за да направим най-доброто представяне, поглъщаме тонове информация, за да се представим максимално добре. Стремежът да бъдем най-добрите натоварва психологическата ни верига… нещо прещраква, дава на късо и жичката прегаря.

Разговорно, синдромът е известен още и като "хапят ме лебедите",

но медицинско му наименование е бърнаут. И макар на някои да звучи смешно, той всъщност се оказва тежка и дълготрайна последица от продължителното умствено и физическо натоварване.

Как да го разпознаете?
Ако изведнъж мотивацията ви за работа рязко спадне, станете раздразнителни, не желаете да поемате повече отговорности и се дразните от всичко и всички, значи жичката определено е прегоряла. Състоянието е равносилно на стигането на дъното или обратното – препълването на пространство (умственото) и невъзможността то да бъде използвано повече. Изсмукали сме всичко, което сме могли да дадем от себе си и не сме оставили никакви енергийни запаси. Синдормът минава през няколко етапа –

самоподценяване, физическа умора, желание за изолация от заобикалящия ни свят.

Ако замисленото от нас не се получава толкова бързо, колкото ни се иска, ако резултатите са по-слаби от очакваното, започваме да се съмняваме в способностите си. Уж даваме всичко от себе си, стараем се, а това, което е налице – не е това, което сме си представяли. Енергията, която сме влагали от началото, постепенно започва да намалява. Започваме да се съмняваме в силата на проекта и в гениалността на идеята си. Тук е моментът, в който се появяват първите искри на прегарящата жичка.

След това идва физическата умора. Тя е не само следствие от истинско физическо натоварване, но и резултат от психическото напрежение, което изпитваме. Не бъркайте ежедневната умора със синдрома на прегорялата жичка. Той касае само поведението ни в работата, не и в личния живот. Към него са предразположени хора, чиито професии са свързани с администрацията, както и такива, които изискват голямо умствено натоварване – лекари, пилоти на самолет, мениджъри на  големи отдели и др. На този етап искрата вече е факт и започваме да си задаваме въпроса Мирише ли ви на изгоряло?

Посочените натоварвания рано или късно водят до желание за изолация. Ниското самочувствие ни кара да се възприемаме като различни от околните, което именно ни отдалечава от тяхната компания. На този етап жичката категорично е прегоряла.

Как да си помогнем?

Ако това беше реална електрическа жичка, щяхме да се обадим на електротехник или в най-лошия случай на съседа, който е винаги на разположение да смени изгоряла крушка или бушон. Но случаят е доста по-сериозен. Става въпрос за човешкия разум и тяло.

За начало преподредете критериите, според които организирате работния си ден. Следните  въпроси може би ще ви помогнат:

Дали пък не се надценявате леко?

Сигурни ли сте, че не сте си определили много високи граници на физическите способности?

Наистина ли сроковете са толкова кратки или просто винаги искате да сте първи в работата си?

Не поемате ли задачите и на околните?

Не се ли затрупвате с работа, за да избягате от някой личен проблем?

В никакъв случай не казваме да занижавате критериите си, но знайте, че не винаги реални означава идеални. Осъзнаете ли това, ще ви е доста по-лесно да живеете. Затова:

Следете работното си време.

Започвайте деня с най-трудните задачи – тогава имате много повече сили.

Доверявайте се на колегите си – работата в екип е особено важна, за да вървят нещата в желаната посока и скорост.