В Япония не е прието хората да изразяват емоциите си на публично място. Ако научат за смъртта на близък, докато са на улицата, ако ги уволнят от работа или друго, те ще запазят каменното си изражение и никой няма да разбере какво се случва. Сълзите не могат просто така да се стекат по лицата им, защото това е против правилата на източната нация. Трупането на емоции, независимо дали положителни, или отрицателни, без те да бъдат показани външно, натоварва психически човек и това води до промени в неговото поведение, мислене и психика. Затова хората в Япония се събират, за да плачат групово.
Сомелиер на плача - най-странната професия на света.
Такаши Сага е човекът, който организира семинари на плача и събира заедно хората, които искат да си поплачат. Неговата работа е да предостави на всеки човек конкретна книга, песен или терапия, която най-много да му помогне да се справи с емоциите си. Освен заради тъга и разочарование, хората могат да плачат и от радост. В Япония груповите сбирки, за да се плаче от радост, се наричат руикацу.
Учените са установили, че чрез сълзи човек изразява радостта си по-добре и пълно, отколкото чрез смях. По време на плач се отделят хормони, подобни на тези, които се отделят по време на тежко физическо натоварване. Затова след като си поплаче, човек се чувства облекчен и на душата му олеква.
