Зверският случай в Стара Загора, при който обвиняемият Георги Николаев е нарязал плътта на 18-годишната Дебора, обръснал е главата й и е счупил носа й, обедини хиляди българи срещу насилието. За коментар на този акт потърсихме психолога Христо Монов. Той от 40 години е семеен консултант, от 25 години се занимава с кризисна психология към Дружеството на психолозите в България, бил е и преподавател в СУ „Климент Охридски”, а от началото на тази година ръководи детски телефон 111, 116 относно домашното насилие.

За зла и тъжна участ Христо Монов е баща на Андрей, който през 2007 г. беше убит с нож от Джак Полфрийман. Тогава Андрей Монов е на 20 години. Извършителят бе осъден на 20 години лишаване от свобода, но бе предсрочно освободен от затвора през 2019 г.

Психологът Христо Монов говори искрено и професионално за случая в Стара Загора. Първоначално Георги Николаев беше на свобода, а раните, които е нанесъл с макетно ножче по лицето и тялото на момичето, са били окачествени като „лека телесна повреда”. Впоследствие това бе променено, а след широкия обществен отзвук, той беше и задържан.

Какъв човек трябва да си, за да постъпиш по начин, като обвиняемия Георги Николаев? 

Не съм го изследвал лично, но един от нашите методи е анализ на резултатите от дейността на човек. От резултатите на дейността на Георги мога да кажа, че той е тежък психопат, много тежък, дори социопат. Преди месец, когато е бил освободен от правораздаващите органи, тъй като е имал предишни провинения, е казал, че единствено иска да се грижи за детенцето си. Хора, като него, не признават другите и техните проблеми и мнение, интересуват се само от себе си. Той е бил в пробация, което ясно говори, че не признава и законите на държавата. Аз съм виждал много хора, дори от от ромски произход, които по време на пробация стриктно спазват закона. Да не говоря за Георги Николаев как изглежда! Той е абсолютен „анаболен олигофрен”, има такова понятие в нашата наука и то от доста време. Колегите, които подбират кандидати за работа в полицията, отхвърлят много „анаболни олигофрени”, но явно при частните охранители няма такива високи критерии. Тези индивиди са плод на една култура, най-общо наречена „чалгарска”. И в нея се преплитат образи от 90-те години на „Батката”, „Страшилището”, въобще на мутрата, която едва ли не издигнахме от престъпник в Робин Худ. В тази амалгама от липса на ценности и грешни мотиви на поведение, като прибавим и модела на функциониране на разпадащото се българско семейство, се раждат социопати, увредени хора, които се разхождат между нас.

Може ли да се каже, че този насилник е изпитвал липса на любов като дете и след това в годините?

Не познавам случая в детайли, но основната вина е на семейството му. Когато ти видиш, че детето ти върши такива неща и то два пъти, защото Георги  има, влезли в сила две присъди с пробации, малко ще се замислиш и ще си кажеш: „Не сгреших ли някъде във възпитанието му? Трябва да помогна на детето си да възвърне нормалността си!”

Вследствие на това широко обществено неодобрение, което обхвана цялата страна, си представям какво ще се случи на този човек! Хиляди хора участват в митингите, а нашата правосъдна система, която е много болна, ще се съобрази с мнението на хората, за да стане Георги изкупителната жертва и да влезе в затвора. А там ще му се случат много лоши неща и той няма да се поправи - напротив, ще излезе още по-озлобен и опозорен като мъж.

Този насилник е баща на дъщеря - това не е ли причина той дори да не помисли за подобен садистичен акт, камо ли да го извърши?

Казах, че става въпрос за социопат, не търсете нормата! Това е човек, който не зачита никакви закони – нито тези на правото, нито - на морала. Той е античовек. За деяние като неговото в САЩ щяха да му издадат две доживотни присъди, защото щяха да оценят, че този човек по своята психична структура и качества на личността завинаги остава опасен за обществото.

Ражда ли се човек лош и престъптик или става такъв?

Мисля, че не се ражда... Ние, психолозите, много не говорим за това, но през 1992 г. беше направено откритие от проф. Джакомо Ризолати – италиански неврофизиолог и преподавател в Университета в Парма, което беше признато през 2006 г., а именно, че в човешкия мозък има т. нар. „огледални неврони”. Те съществуват в структурата на мозъка и неговата дейност и човек е това, което чува и вижда. Истината е, че Георги, извършил садистичния акт срещу Дебора, това е видял, това е слушал в семейството и в средата, в която е живял. Вероятно е бил свидетел на насилие вкъщи и не знае друго освен насилието, като начин за решаване на проблеми. И така се е формирал.

Снимка: btvnovinite.bg

Трябва да се замислим и защо има такива хора между нас, откъде се появиха, как можем да им противодействаме? Защото всеки от нас може да бъде тяхна жертва.

Имал съм случай, в който младеж ме пита: „Защо така лошо ме гледаш, бе, чичка?” С подобни думи той ме предизвиква... Трябва ли човек да се бие по улиците, трябва ли жените ни и дъщерите ни да ходят с охрана заради такива хора?

Учудвам се, че съседите на Георги казват: „Той е много добро момче!”. Добро, но има две присъди с пробация за подобни постъпки.

Тук трябва да погледнем и решението на съда - и дали тези пробации не е трябвало да бъдат ефективни присъди? Видя се ясно, че има „гнили ябълки” в съда в Стара Загора. Мога да добавя от моя собствен опит още трима съдии – Калпакчиев, Иванова, Магдалинчева, които де факто помилваха убиеца на моя син, за да излезе 8 години по-рано от затвора. А когато в едно общество е накърнено чувството за справедливост, няма държава. Нека съдебната ни система е внимателна, защото корумпиран политик може да се смени, но съдия, който има чувство за безнаказаност – не може. А той решава човешки съдби, понякога ги и обърква.

Дано случаят в Стара Загора най-накрая ни предизвика като общество. Дано тази невинна жертва, това младо момиче, се превърне в символ на някакво прераждане на нацията ни!

Иначе е страшно...

Възможно ли е това 18-годишно момиче, станало жертва на садизъм, да преживее случилото се и да продължи живота си нормално?

Не съм виждал момичето, затова не мога да говоря за конкретния случай. Дано Дебора е много силен човек, макар да се съмнявам, че е така на крехката възраст, на която е. От 40-годишната си практика като психолог-консултант и терапевт, като кризисен психолог, мога да кажа, че психическата травма е много по-тежка от физическата, както и че преодоляването й е по-трудно и изисква по-дълго време. Всъщност човек не преодолява случилото си, а самата терапия води до там, той да живее въпреки травмата, да започне живота си след случката. Надявам се, колеги с опит и доказани в професията, да работят с момичето, разбира се, ако тя и семейството й пожелаят. Няма да бъде лесна, няма да бъде кратка терапията...

Бих посъветвал семейството да е много внимателно и да се информира в Дружеството на психолозите, като се довери на истински специалисти. Защото и в нашата професия има „гнили ябълки”. И сме държава, в която няма закон за психологията, не сме регулирана ... От 11 места могат да се получат дипломи за специалността, както и начинаещите психолози да си направят лъскава страница в социалните мрежи...

Все пак има колеги, които могат да се справят с този случай, дори в Стара Загора работят някои от тях, дано семейството попадне на тях.

Тук искам да кажа още за домашното насилие - от началото на годината ръководя детски телефон – 111 и 116, като средно получаваме по 30 сигнала на месец за насилие у дома, като те се подават от деца. И стига с този стереотип, че мъжът е само насилник! 20-25% от насилниците в дома са майките, включително и срещу бащите, не само срещу децата. И като гледах последното изменение в Закона за домашното насилие, пак виждам, че е сбъркана философията...

Защото, ако звънне детето, ние веднага се обаждаме на 112 и най-много до 10 минути пристига патрул на МВР. И насилваните – децата и потърпевшият родител, се извеждат от жилището, като се настаняват в кризисен център. Но насилникът остава у дома! А по света, например в Канада, насилникът моментално се извежда и бива настанен в заведение, в което има и убийци, и крадци, и наркомани... И след като преживее няколко вечери там, започва да се замисля за поведението и действията си, като през това време задължително е на кондиционни програми. И чак когато специалистите, които работят с него, както и органите на реда, и семейството на насилваните преценят, че той се е поправил и решат, той може да се върне у дома.

Защо според вас напоследък толкова зачестиха бруталните случаи, които често имат фатален край, за които се казва, че са провокирани вследствие на ревност или от любов?

Ревността е особено човешко състояние, не просто някакво чувство. Ревността е на границата на патологичната личност, дори я минава. Защото може ли да посегнеш, да обезобразиш и да убиеш човека, когото обичаш? Насилието се предизвиква от чувството за собственост към другия, а и много от насилниците са страхотни манипулатори и до такава степен успяват да наложат собствената си воля над жертвата, че тя дори не търси закрила.

По-скоро психически проблем ли са тези характеристики за насилника?

Разбира се. Насилниците са царе на рационализациите и развиват прекрасни защитни механизми, за да обяснят поведението си. Насилниците имат огромен поведенчески репертоар, с който да се оправдаят, без да се интересуват от това какво са причинили на другия и как се е почувствал той, както и колко обществено неприемливо е поведението им. Те се интересуват само и единствено от собственото си мнение и благополучието си на собствения си, травмиран "аз".

Това плод на егото ли е или...?

Това е елементарна личност, която няма его, а само "То", ако трябва да употребя терминологията на Фройд. И "То" има само инстинкти - едно либидо, което е толкова извратено, че е мотивирано от любов само към себе си.

Продължи да четеш