Будистката медитация се занимава основно с две теми - успокоение и преобразуването на ума с цел използването му за изследване на себе си и други феномени. Самият Сидхарта Гаутама Буда е преподавал два вида медитация - шамата медитация и випасана медитация.
Има много варианти за практикуването на медитация, но най-честият начин е концентриране върху дишането, защото може да доведе до шамата (успокоение) и випасана (проникновение).
Най-честата поза за практикуване на медитация е "лотос" - сядане с кръстосани крака, изправяне на гърба и отпускане на ръцете една върху друга в скута.
Будистката практика подчертава, че докато шамата може да успокои ума, само випасана може да разкрие как умът е бил "замърсен" изначално, за да се започне с това, което води до знанието и разбирането, и по този начин - достигане до нирвана.
Основното средство за култивиране на "Правилна концентрация" (самадхи) в Благородния осмократен път на Буда е именно медитацията. При развиването на самадхи, умът се пречиства от замърсявания и става спокоен и ясен.
След като медитиращия постигне силна концентрация (дхяна), умът му е готов да проникне и да получи прозрение (випасана) в крайната природата на реалността, като така в крайна сметка получавай освобождаване от всички страдания.