Пет са най-честите препятствия за промяна в личния живот - съмнение, безпокойство, ненаситно искащ ум, илюзия за перфектност, "спящ” ум. Непълната убеденост в желанието за промяна и неосъзната вътрешна съпротива саботират всяко усилие за промяна. Така обобщава американският психотерапевт д-р Роналд Александър.
Първо препятствие е ненаситно искащият ум
Когато човек е алчен, се прилепва до степен да не може без определени хора и неща. Страданието от копнеж за нещо, което не е получено или не може да се "пусне” от нещо, което вече си е отишло. Парадоксът от проучването е, че човек страда когато получи това, което мисли, че желае, но страда също и когато няма това, което мисли, че желае. Ненаситно искащият мисли, че нещастието ще изчезне, само ако има повече пари, нова работа, нова връзка, повече власт, или пък, ако всички тези неща не ги беше загубил. По този начин се затъва в нездравите емоции - гняв, тъга, ревност.
Начинът за справяне е да се изпита задоволство от настоящия момента, такъв, какъвто е. Да се постигне удовлетворение "точно сега”. Да се отвори човек за съзидателност и да подобри отношенията в обкръжението си.
Второ препятствие е илюзията за перфектност
Гарантирано емоционално страдание човек може да си предизвика, ако смята, че заслужава продължително задоволство във всеки аспект от живота. Мислите за това, че много повече заслужава, да постигне и да се осъществи, го кара да бъде гневен, обезсърчен и учуден - защо нещата вървят зле. Появата на чувство за завист, ревност и мисълта, че единственото, което стои между него и идеалната връзка, финансовото състояние, кариерата и щастието е някой друг.
Начинът за справяне е да се съгласите с всичко, каквото се случва в този момент. Лечението на таза пречка е приемането и яснотата относно временния характер на ситуацията във вашия личен живот.Трябва да се осъзнае, че идеята за перфектност създава неизменни твърди рамки, които не допускат промяна. Всеки момент, без значение колко перфектен е бил той, трябва да избледнява заедно с миналото.
Трето препятствие е "спящият” ум
Допускането на чувство за депресия и скука д-р Роналд Александър определя като "спящ” мозък, чиито качества са: сънливост, ленивост, умора, мързел, апатия, безпокойство, затъпялост, бездейност. Същината на депресията е загуба на енергия и мотивация за действие да се свърши нещо, което трябва да се свърши без протакане.
Начинът за справяне е съживяване на жизнеността на тялото. Упражненията действително променят биохимията на тялото, което помага по-лесно да се заменят досегашните мисли със здравословна нагласа. Жизнените мисли и чувства ще се появят, когато тялото е жизнено. Обратно, стресът и изгарящите емоции като гняв и тъга създадат физическа умора.
Четвърто препятствие е безпокойството
На пръв поглед безпокойството поддържа човек повдижен и активен. Съзидателните творци говорят за творческа треска, която ги кара да се връщат към тяхното музикално, театрално или други студия, но това, което те описват е различно от безпокойството. Те ги сравняват и правят разлика между обърканост и разпиляност, от трескавото желание да се фокусираш и преследваш конкретна цел. Безпокойството е по-често срещано, но то е непродуктивно усещане, което подтиква човек от едно действие на друго, но никога не довежда целта докрай.
Начинът за справяне е чрез постигане на релаксация. Създаване на усещане за комфорт, при който бясно препускащите мисли в ума да се забавят. Включване на парасимпатиковата нервна система забавя сърдечния ритъм и честотата на дишането. Практикуването на медитация е особено полезна за премахване на чувството за безпокойство.
Пето препятствие е съмнението
То се проявява с качествата скептицизъм, цинизъм, обърканост, песимизъм. Цинизмът и песимизмът дори създават за кратко време илюзорно чувство за сила. Тогава обаче, отсъства истинската радост или задоволство, че каквото е постигнато, ще бъде сигурно и така се генерира още повече страдание.
Начинът за справяне със съмнението е чрез развитие на любопитството и възприемане по нов начин на чудото - живот. Когато се приемат мистериите и чудесата, намалява и страданието от загуба. Никой не обича да губи нещо, което е стойностно. Ако се повярва, че и загубите са част от големия план на съзиданието, всичко по-леко се възприема, дори и това, че положителните хора, възможности и ситуации ще се появят отново в живота.
При един човек може де се изяви едно или провече от тези препятствия срещу промяната, но всяко може да се преодолее, ни убеждава Роналд Александър, като се изместят негативните емоции, мисли и усещания, които ни държат натикани в неразумна мисловна нагласа.
Реалната оценка на това, което се случва във вашия живот в момента, в настоящата ситуация, са крайъгълен камък в позитивната психология. Чистосърдечното приемане на настоящето с известно снисходително отношение към неприятните, дори болезнени моменти, е абсолютно необходимо, за да се промени личната ситуация към по-добро.
