Гневът е естествена емоция, но неконтролираният гняв може да доведе до болести. Поставете се на мястото на детето и разберете ситуацията от неговата гледна точка. Стремете се към това, дори и да не смятате, че сте символ на мира и спокойствието.
Много родители ще ви потвърдят, че шамарът не довежда до успокояване, нито предотвратява следващите гневни изблици от плач, хвърляне на предмети, ритане, крещене, удряне. Клекнете до него и го попитайте какво става. Дайте му възможност да ви обясни причината за гнева си. Кое го е довело до враждебност в игрите с другите деца.
Предложете на детето да нарисува това, което го е ядосало. Обикновено детайлите изскачат в детската рисунка.
Ако източникът на гнева сте вие, мили родители, поискайте прошка от детето, т.е. научете го да може да прощава.
Много често хората, както деца, така и възрастни, си мислят, че единственият начин във взаимоотношенията е да бъдет печеливши, т.е. да надделяват в "битката”.
Детският писък, плач, ритане целят да се преодолее родителската воля. Този маниер се запазва, когато детето разбере, че това е начин да накара родителя да отстъпи.
Консултация с психотерапевт би могла да ви помогне да научите повече за начините да се справяте с гневните пристъпи, както на детето, така и на вашите собствени.
