Гневът е естествена емоция, но неконтролираният гняв може да доведе до болести. Поставете се на мястото на детето и разберете ситуацията от неговата гледна точка. Стремете се към това, дори и да не смятате, че сте символ на мира и спокойствието.
Много родители ще ви потвърдят, че шамарът не довежда до успокояване, нито предотвратява следващите гневни изблици от плач, хвърляне на предмети, ритане, крещене, удряне. Клекнете до него и го попитайте какво става. Дайте му възможност да ви обясни причината за гнева си. Кое го е довело до враждебност в игрите с другите деца.
Предложете на детето да нарисува това, което го е ядосало. Обикновено детайлите изскачат в детската рисунка.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ако източникът на гнева сте вие, мили родители, поискайте прошка от детето, т.е. научете го да може да прощава.
Много често хората, както деца, така и възрастни, си мислят, че единственият начин във взаимоотношенията е да бъдет печеливши, т.е. да надделяват в "битката”.
Детският писък, плач, ритане целят да се преодолее родителската воля. Този маниер се запазва, когато детето разбере, че това е начин да накара родителя да отстъпи.
Консултация с психотерапевт би могла да ви помогне да научите повече за начините да се справяте с гневните пристъпи, както на детето, така и на вашите собствени.
Детският негативизъм не може да бъде победен с родителски викове и обиди. Всеки има емоции, но може да се научи да ги контролира и да реагира интелигентно. Не забравяйте, че детето трябва да усеща постоянно вашата любов. Извадете го от ситуацията, разсейте го от гнева.
Задължение на родителя е да отглежда и възпитава децата си и в емоционална "грамотност". Да създава у тях чувство на любов, свобода, увереност и умения за независимост. Родителите трябва да слязат на нивото на детето, за да бъдат щастливи заедно. Общуването им да бъде градивно без наказания, епитети и заплахи.
Всеки човек с лекота открива чуждата агресия, но много трудно осъзнава собствената си агресивна природа. - проф. д-р Димитър Чавдаров
