Греховно лято – история трета
Казвам се Силвия и обичам да пътувам с влак. Знам, че това не е първото нещо, което човек казва за себе си, когато се представя, но влаковете са изиграли толкова важна роля в живота ми, че няма как да не ги спомена веднага след името си. Избирам да пътувам с железниците винаги, когато това е възможно, независимо дали става дума за маршрут в България, или по света. Стига да е възможно и да пътувам до точка, където има гара, аз тръгвам за там с билет в ръка. Нямам шофьорска книжка, автобусите ме отегчават, самолетите ме плашат. Но дори да не беше така, пак щях да избера влака, защото там са ми се случвали най-забележителните истории.
Не съм някое небрежно хипи, но когато пътувам, вземам малко багаж. Сакът ми е удобен и мога да го метна през рамо или да го дърпам след себе си на двете малки колелета. Така тръгнах и онова лято за морето. Обичам да почивам сама. Не защото нямам приятелки, а защото само така наистина си почивам. Оставам сама с мислите и с книгите си. В поредната такава се бях зачела и едва се удържах да не кача краката си на съседната седалка, когато вратата на купето се отвори.
Не видях кой влезе, но го помирисах - мъж с аромат на мускус и черен шоколад.
Добре че не си прострях краката на седалката срещу мен, защото той седна точно там. Е, как пък от всички празни места реши да се намести точно тук, за да ми се налага да се свивам! Няма как да не поздравиш човек, който сяда толкова близо до теб, колкото и да се правиш, че книгата е много интересна. Оказа се невероятно чаровен мъж, със съвсем лек загар, широки плещи, мускулести ръце и трапчинка на брадичката. За секунда дори се зачудих дали наистина седи на лекьосаната седалка срещу мен, или е излязъл от книгата ми.
Заговорихме се някак съвсем естествено. Пътува за Варна, защото цяло лято ще е спасител на Албена! Интересно съвпадение – отиваме на едно и също място. Разказахме си кой кой е и с какво се занимава, смяхме се, почерпи ме с желирани мечета, умълчахме се, подремнахме, после пак си говорихме, зяпахме през прозореца... Може би защото купето беше малко, но усетих, че учудващо бързо се сближих с този човек. Не отричам, че ми беше симпатичен, но по-скоро ме привличаше някакъв особен магнетизъм, харизма, с особено силно влияние над мен.
Разделихме се на гарата, но разменихме телефоните си. Нямах никакви скрупули да дам номера си на почти непознат човек, защото наистина исках да се видим пак. За Бога, идвах на море, сама жена, можех да правя каквото си поискам! Единственото ми притеснение беше, че знаейки славата на морските спасители, той щеше да ме забрави още след първия ден, прекаран на плажа.
Оказа се, че греша – той ми се обади още на следващата вечер.
Метнах една бяла рокля и един цветен гердан и излязох. Много се радвам, че подготвяйки се за морето бях отметнала от списъка всички тези неща като епилация на крака, подмишници, които в София биха ме забавили за среща. А и на морето ми е все тая как ми стои косата – рошава, къдрава от влагата – чудна! Пихме вино, разхождахме се из навалицата, вечеряхме, ходихме боси и близахме сладолед и някак най-логичното беше да стигнем до онази отдалечена пейка, да седнем и да се целуваме!
Чувствах се като влюбена ученичка! Жена на 37, а в стомаха ми да пърхат пеперуди! Що за глупост!
Бях почти непрестанно с него. За седмицата, прекарана в Албена, не прочетох и ред от книгата. Предпочитах спасителя през мастилените редове и хартията. Моят спасител, който ме спаси от скуката и еднообразието. Миналата година почивката ми беше с изгорели рамене, много слънце, средиземноморска салата почти всяка вечер, бира в кенчета... Тази засия с романтика, чувства, свит стомах, целувки, страстен секс, много смях, бутилка вино за закуска и силно кафе в 2 през нощта. Разделихме се след седмица. Сложихме голяма точка за край, защото тази връзка нямаше бъдеще. Но исках да запазя хубавото усещане от тези страстни 7 дни и да си го пазя цяла зима.
