Моята история е от един много студен 14-ти февруари, преди повече от 10 години. Зъзнех на спирката в очакване на малкия бус, който трябваше да ме отведе на работа, в училището на близкото село.
Пред мен спря кола на много близък семеен приятел, който ми подаде букет рози, кутия шоколадови бонбони във формата на сърце и един плик с картичка. Изненадата беше подготвена от моя съпруг, който пътуваше в чужбина и нямаше да се прибере в близките месеци.
Хилядите километри разстояние не му попречиха да направи своето "Море от любов", а картичката с надпис "Не си отивай, ангел мой, все тъй бъди до мен - несменна сянка от крило по моето чело. Ти, бял верен ангел мой, бъди благословен, за тъй,което предстои и вече е било." е най-трогателният подарък досега.
Написаното с химикал вече избледнява, но споменът за прекрасните емоции ме топли и днес!
