Тя се чувстваше прекрасно, различно, приятно смутена, защото усещаше, че за него е специална. Не я интересуваше какво пишат сексолозите и за какво предупреждават резултатите от теста „Дали той ме обича?”. Стоеше до късно през нощта, чакайки го да се върне от работа, за да си чатят, крадеш минути от обедната си почивка, за да се видят... Нямаше как да бърка. Усещаше с цялото си сърце – от горната куха вена до острия връх на лявата камера, че този мъж е по-различен от другите, че я харесва такава, каквато е и най-естествено беше да му отвърне със същото.
Започна като невинен флирт, закачки, които бяха като опушен кайенски пипер за деня й, иначе обикновен като питка с кюфте. Разговорите и срещите обаче направиха отношенията им по-сериозни – изградиха добро приятелство, но й пареше под лъжичката всеки път, когато видеше този мъж. Намесиха се чувства, които превръщаха скучния като питка с кюфте ден в asado - стек от пикантно аржентинско телешко, намазан от розмаринова метличка с мед. Изобщо страстта между тях беше навсякъде!
Като малка ненавиждаше израза „Любов моя”. Струваше й се такова префърцунено клише! Но сега той я наричаше „Любов” и тя се топеше в тази дума! Изгаряше като кристалче захар мусковадо под пламъка на горелка за брюле.
Но в един най-обикновен дъждовен ден, докато се колебаеха между френското и испанското червено вино за вечеря, той нарече по телефона „Любов” друга жена.
Любов - думичка с 5 букви. Произнася се за по-малко от секунда. Уж мъничка, а с последствия на торнадо с антракс в епицентъра. Светът й се завъртя, както телена бъркалка завърта 5 кокоши яйца, за да станат на омлет.
Стана й ясно, че тя не е единствената за него. Че той нарича Любов и една чуждоземна жена, и една сладка колежка... И кой знае още кого, по дяволите! Онзи остър връх на сърдечната камера, който я ориентираше за неговите чувства, беше като натрит с чушлета хабанеро* - изтръпнал от люто и безчувствен.
Случвало се е и на теб внезапно да разбереш, че си една една от многото му жени? А сега накъде?
Най-доброто, което можеш да направи за себе си, е да вземеш тази бутилка вино и да я изпиеш в добра компания. Своята! Да останеш сама е много по-добре, отколкото да стоиш в комапнията на човек, който те наранява!
И в никакъв случай не позволявай на тези солени като виенски бретцели сълзи да потичат от очите ти. Можеш да покажеш на някого колко опасен човек си, според начина, по който успяваш тихо да сдържиш гнева си! Тихо, вътре в себе си!
Ако имаш сили - все пак дай му възможност да обясни. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Дори солта понякога прилича на захар.
Ти си жена и заслужаваш само едно – да си центърът на Вселената! Ни повече, ни по-малко! Ако ти не си Центърът, значи той не е твоята Вселена. Просто е – като филийка с масло.
* хабанеро - едни от най-лютите чушки в света; при подготовката им е задължително да се носят ръкавици
