Присъединете се към милионите хора, отслабнали с 15, 20, 50 килограма и излекували хроничните си заболявания с режима „Пшеницата – маскираният убиец”. В „Пълно изцеление” ще разберете не само как и защо трябва да кажете „не” на зърнените храни, но и как да постигнете блестящо здраве и пълноценен живот. Д-р Уилям Дейвис ви показва:
- какво трябва или не трябва да ядете, разбор на видовете зърнени храни и разликите между тях;
- как да се справите с различните сценарии след спирането на зърнените храни, като например интензивната „зърнена абстиненция”, бавното отслабване или прекалената загуба на тегло;
- научна обосновка за подобряването на здравето, настроението, съня, ендокринното, метаболитното и сърдечносъдовото състояние, физическата форма и много други след премахването на зърнените храни;
- вдъхновяващи признания и снимки „преди” и „след” от хора, които водят гордо своя живот без зърнени храни.
ЕДНО ДЖЕЗВЕ КОКАЛИ: ОТСЛАБВАНЕ
Не съм виждал нищо, което да може да се сравни със способността на елиминирането на зърнените храни да причинява отслабване – нито броенето на калории, нито намаляването на мазнините и захарта, нито усилените тренировки. Всъщност това не е съвсем вярно: гладуването може да се мери с ефекта на отслабване, причинен от елиминирането на зърнените храни. Но, разбира се, вие не гладувате, когато ги премахвате. Прекомерното тегло е отражение на разстроен метаболизъм. Когато оправите метаболитните си модели, се освобождава тегло, а при премахването на зърнените храни обикновено това се случва с учудващи темпове.
Поради всички причини, които вече разгледах – загуба на стимулиращите апетита ефекти от глиадина и сродните проламинови протеини, освобождаване на хормона лептин, позволяване на нормалните сигнали за апетит да функционират, освобождаване от двучасовия цикъл на повишаване и спадане на кръвната захар и инсулина, възстановяване на усещането за вкус и чувствителността за сладост, намаляване на възпаленията и загуба на задържането на вода, – обикновено теглото намалява бързо, след като зърнените храни са елиминирани. Често се случва хората да са уплашени от скоростта на отслабване, тъй като теглото може да спада с 500 грама на ден.
Поддръжниците на първия закон на термодинамиката и съхраняването на енергията твърдят, че това е невъзможно: никой не може да загуби 3500 калории от мазнини дневно просто като елиминира зърнените храни. Те не разбират, че не се губи само тегло от мазнини; губят се и отоците (задържаната вода) от тъканите по лицето, ръцете, краката и корема. Възпалителните явления, като себорейния дерматит и други кожни обриви, както и намалените болки в ставите и подуването, изчезват бързо и видимо. Елиминирането на зърнените храни обикновено води до прием на 400 калории по-малко дневно поради липсата на стимулиране на апетита. Обикновено хората отслабват с 4,5 кг през първите 14 дни, макар че темпът се забавя с времето, като дава типични резултати със загуба на 7 до 9 кг през първия месец и 12 кг през първите 6 месеца.
След като преживеят силното желание за храна по време на абстиненцията, хората многократно установяват, че вече не са гладни. Дори дотогава да са ви измъчвали постоянни мисли за храна, да сте изпитвали стържещ глад, който ви е карал постоянно да търсите нещо за ядене, да сте планирали следващото си ядене още докато дъвчете предишното и да не сте можели да откажете нищо, което ви сервират, всичко това изчезва. Ще изпитате ободряващо безразличие към храната, дори и към тази, която ви се е струвала неустоима. Закуската в 7 сутринта може да ви остави безразлични към обяда или междинните хапвания до вечеря. Похапването след вечеря отдавна ще е изчезнало. Дори самият глад ще бъде различен: той вече няма да е онова стържещо, тътнещо и всяващо паника усещане, а вместо това ще се превърне в деликатно напомняне, че по някое време няма да е зле да хапнете нещо.
Никъде в тази книга няма да прочетете, че трябва да намалите приема на калории, да броите грамовете мазнини, да намалите размера на порциите, да побутвате чинията, да хапвате по малко през два часа или да прочистите червата си с лаксативи – нито едно от тези неща не е необходимо, за да отслабнете, след като премахнете зърнените храни и тяхното неестествено въздействие върху апетита и теглото. Отслабването ще дойде от само себе си.
При загуба на значително тегло, особено ако е концентрирано във висцерални мазнини, много от здравословните състояния, асоциирани с прекомерното тегло, също намаляват или изчезват: диабет и преддиабетно състояние; висок инсулин; високо кръвно налягане; нарушения в нивата на естроген, тестостерон и пролактин; възпаления на целия организъм, както и дългосрочния риск от рак, сърдечни заболявания и деменция. Намаленото натоварване на ставите ви, както и отслабените възпаления, водят до допълнителни подобрения на ставните болки, включително тези в големите стави като колене, бедра и кръст. Светът на тестения корем е пълен с хора, отслабнали с 45, 68 или 82 кг за една година или повече, с този начин на живот без зърнени храни, като през цялото време са претърпявали значителни трансформации в здравословното си състояние. А ако трайно се лишите от ефектите на зърнените храни, няма да си върнете килограмите.
„Твърде слаб ли съм?”
Този въпрос изниква доста често по време на нашите дискусии в социалните медии: хората се страхуват, че или ще отслабнат твърде много или че вече се е случило след елиминирането на зърнените храни. Нека първо разгледаме по-широката перспектива на този въпрос: хората се тревожат да не отслабнат твърде много – в разгара на най-сериозната световна епидемия от напълняване и затлъстяване. Има буквално десетки милиони хора, които с радост биха се сблъскали с този „проблем”. Без зърнените храни човешкият апетит се връща към онова, което му е необходимо, за да си осигури прехраната: ядете това, от което имате нужда, нито повече, нито по-малко. Съответно теглото ви се завръща към своя физиологичен идеал. Нерядко се случва обаче хората, водещи този начин на живот, да поддържат тегло, което е по-ниско от очакваното.
Наистина има проблеми, за които трябва да се помисли, когато възникне въпросът „Твърде слаб ли съм?”.
(...)
Наистина ли сте твърде кльощави?
Дали теглото ви е твърде ниско, или сте нормални в един свят на хора с наднормено тегло и затлъстяване и просто изглеждате кльощави в сравнение с тях? Ако гледате някой стар филм или разгледате снимки и списания от 50-те години на ХХ век например, ще установите, че всички са „кльощави” като вас. Не са твърде слаби, а нормални. Много често хората, които смятат, че са кльощави, всъщност не са – просто се чувстват така, когато застанат до своите приятели, роднини и колеги с наднормено тегло.
Не ограничаваме калориите, мазнините и протеините
Ако имате чувството, че сте отслабнали твърде много, яжте повече авокадо и повече кокосово масло. Консумирайте повече мазнини от месо или пилешко, яжте повече сурови ядки и използвайте рецепти без зърнени продукти, за да правите мъфини, бисквити и пайове. Използвайте повече органично масло, гхи (вид индийско топено масло) или зехтин екстра върджин в своите ястия. (...)
Помислете да натрупате мускули
Отслабването неизбежно е придружено със загуба на мускули. Ако например отслабнете с 14 кг, до 5 кг от сваленото тегло може да са мускули. Те се възстановяват лесно със силови тренировки. Това не означава, че трябва да прекарвате часове наред във фитнесзалата; достатъчно е да отделяте само по 15-20 минути два пъти седмично и да се фокусирате върху големите мускулни групи (например горната и долната част на гърба, бедрата и гръдните мускули), за да ги възстановите.
Човек, който е на границата на прекаленото отслабване (това се случва много рядко), може да увеличи приема на въглехидрати, особено от храни като боб и сладки картофи, които също така стимулират здравословната чревна флора. Обаче внимавайте с кръвната захар и други метаболитни нарушения (повишаване на триглицеридите, предизвикване на образуването на малки LDL-частици), които могат да бъдат предизвикани, ако повишите прекалено много консумацията на въглехидрати. Опитът ми сочи, че много рядко човек може да консумира спокойно повече от 25 до 30 грама чисти въглехидрати на едно ядене, без да предизвика някакъв неблагоприятен ефект. (Повече по тези въпроси в седма глава.)
