Жечка Илиева-Жужа е специалист работа с пациенти и детски психолог във Фондация „Една от 8“. Диагностицирана е с рак на гърдата през 2013 г. Тя провежда информационни и практически консултации за жени с рак на гърдата, води арт терапии и групи за взаимопомощ в Клуба на "Една от 8" и е първият психолог, който целенасочено работи и провежда психологически консултации с децата на жени, засегнати от диагнозата. По време на международния месец за борба с рак на гърдата, по инициатива на AVON България, в партньорство с Фондация „Една от 8“, Жечка Илиева отговаря на важни въпроси, свързани с болестта, какво е добре да знаем и правим при поставяне на диагноза и как да съобщим на близките си.
Госпожо Илиева, като жена, минала по нелекия път на човек с онкозаболяване, можете ли да споделите какво е добре да знаем и какво да правим при първоначалния сблъсък с диагнозата?
При поставянето на диагнозата рак на гърдата, жената изпада в ступор – не знае какво да направи първо, към кого да се обърне, за да е сигурна, че ще вземе най-правилното решение за себе си. Не знае какво ѝ предстои и какъв е правилният път, който трябва да извърви към успешното и ефективно лечение. Този период на вцепененост не бива да трае твърде дълго и жената да се вземе в ръце. Стресът остава фактор, но това е време за търсене на решения, за прецизиране на информация и активна позиция.
Жената трябва да бъде инициативна, да търси информирани решения за себе си. Да проучи какъв е пътят на пациента с рак на гърдата, с какво е нужно да започне и как ще продължи. Тези избори не би трябвало да са продиктувани от прочетена в интернет информация, а от проверени източници.
След поставяне на диагнозата рак на гърдата, съвместно с лекарите, ще избере план за лечение, съобразен с конкретния случай, в зависимост от резултатите от патологичното изследване. Необходимо е, да се запознае с всички възможности, които съществуват, така че да може да допринесе за създаването на план за лечение заедно с лекарите си. Трябва да потърси опитен и добър специалист, който да ѝ даде сигурност и надежда, че пътят продължава. В тази ситуация жената има нелеката задача да бъде организирана и прагматична и да не оставя страхът да взима решения вместо нея, а да търси най-доброто лечение за себе си.
Как и кога се съобщава такава новина на близките и най-вече децата?
През първите дни или седмици след поставяне на диагнозата, жените много често попадат в емоционална въртележка и може да им бъде трудно да разсъждават ясно и да правят избор без съмнения. Това е етап, през който те трябва да преминат, преди да достигнат до точката, в която са в състояние да възприемат по-добре диагнозата и да овладеят ситуацията до известна степен. Тогава идва моментът, в който трябва да споделят с близките си, ако все още не са го направили.
Голяма част от дамите смятат, че е страшно и трудно да го направят, но всъщност не е така. Споделянето е облекчаващо, стига да си позволят да бъдат автентични със себе си и своите преживявания.
Няма нужда да влизат в роля на силни и справящи се, ако в същото време се чувстват потънали в страха от диагнозата. Това е твърде изтощаващо психически. Важно е да споделят с близките си своевременно за своите тревоги, за да облекчат напрежението си и заедно да търсят стратегии за справяне със ситуацията.
Освен с близките, е редно да намерят начин и време да го споделят и с децата си. Обикновено те имат изострена сетивност и много бързо усещат, когато енергията в дома се е променила и във въздуха витае някаква заплаха. В такива случаи, децата стават подозрителни и особено чувствителни. Възможно е това да провокира промяна в тяхното обичайно поведение. Мисля си, че жените с диагноза рак на гърдата твърде много се притесняват, че споделянето с децата е допълнителен товар за крехките им рамене. Вярват, че е по-добре да не ги обременяват с техните трудности, страхуват се от това как ще го приемат, как ще понесат всичко това, което ще се случи на мама оттук нататък. Но не си дават сметка, че по този начин те ги изключват, не им се доверяват и
децата могат да отнесат вината за случващото се към себе си, да фантазират какво точно се случва (особено, ако са по-малки) и това да увеличава страховете им.
Това може да създаде объркване в тях, да провокира негативни чувства, тревоги, въпроси, които няма на кого да зададат.
Можете ли да споделите от личен и професионален опит как се справят децата с подобна новина в семейството?
От личен опит, като майка мога да споделя, че също съм имала такива притеснения, но те бързо са били разсеяни, не само заради професионалния ми опит, а и заради това, че в моето семейство проблемите се споделят открито и заедно търсим решения. Насърчавам това открито споделяне. То създава усещането за свързаност и намалява тревожността.
През това време на промяна в семейството ми, близкото общуване беше изключително важно. Всеки от нас, включително и дъщеря ми, която тогава беше на 11 години, ясно изразяваше своите потребности и тревоги на глас и така не гадаехме как се чувства всеки или от какво се нуждае.
Включвах мъжа ми в медицинските ми прегледи, когато е възможно, за да може директно да задава въпроси на лекаря, ако има такива и да помни отговорите му вместо мен, защото тогава не бях много концентрирана и бързо забравях. Говорихме с детето открито за етапите на лечение, за това колко време ще продължи и за всичко, което е било важно да знае. Разбира се, съобразявахме се с възрастовите особености и споделяхме информацията по подходящ начин.
Често разговарях с дъщеря ми и със съпруга ми и за техните потребности (разберете, че те също имаха нужда от допълнителна подкрепа и разбиране) и планирахме време за тримата, за да правим нещо приятно и да си почиваме заедно. Така връщахме обратно радостта в нашето семейство.
Кои са спасителните пояси, за да не се подаде човек на самосъжаление или да изпадне в по-тежки състояния на депресия?
Ракът на гърдата и някои от неговите терапии може да доведат до промени в начина, по който изглежда тялото на жената, може да загуби косата си, да отстранят гърдата или гърдите ѝ или кожата ѝ да се промени. Тези промени могат да повлияят на самочувствието ѝ и на начина, по който се чувства, когато общува с други хора. Спасителните пояси, за да не се подаде на самосъжаление, са във вярата, че ще се справи, увереността, че медицината в 21 век е много напреднала в лечението на това заболяване и ежегодно се откриват нови и нови лечения за него.
Уповавайки се на добрия пример, който има от жените не само в България, от известните лица, които не се притесняват от това да заявят диагнозата си и как се справят с нея, а и от жените по света – публични лица, които вече са преминали през диагнозата и продължават да сбъдват себе си в нови начинания, смели мечти и дръзки преживявания. Това е добра опорна точка за самите тях. Но трябва да имат и вътрешното желание за промяна, трансформация и приемане на случващото се с тях. Този път не се извървява за един ден, но е важно да се постави първата крачка и оттам насетне всеки ден пътят става по-лесен.
Каква подкрепа е нужна на жена, която се опитва да приеме диагнозата и да се бори с болестта?
Онкологичното заболяване повлиява на взаимоотношенията на жените с техните приятели и близки. Препоръчително е жените да разговарят за проблемите, които имат и да търсят подкрепа, да не се изолират и да се опитват да се справят сами. Ракът има силен емоционален ефект върху отношенията в брака. Възможно е да настъпят промени и в начина на живот и организация на домакинските задължения, грижите за децата и другите семейни дейности. По време на лечението партньорите може да сменят ролите си. От това жените може да се почувстват дискомфортно от прекалената загриженост на човека до тях или пък да се почувстват изолирани при вземането на решения, ако в семейното обкръжение се вземе решение да не ги натоварват с нищо.
Споделянето на собствените нужди би им помогнало да се справят с чувства, които биха могли да са резултат от погрешно тълкуване на поведението на другия.
Улесняващо средство би била щадящата комуникация при съпрузите, която би могла да ги превърне в екип, който заедно да премине през тежкия етап на лечението. Същото се отнася и за децата, и за приятелите. Ако има проблеми с приемането на диагнозата, може да се потърсят психолози, психотерапевти, за да помогнат на жената с адаптацията към новата ситуация и да я подкрепят в търсенето на смисъл и съдържание, в живота след диагнозата.
Добре е да потърсят помощ и от жени, които вече са преминали през това предизвикателство и са се справили. Препоръка давам и да потърсят подкрепа от пациентски организации, като нашата Фондация „Една от 8“ , за да може да чувстват подкрепа през целия път на лечението – от диагностицирането до края на лечението и след това. Тази подкрепа при нас те могат да получат както за себе си, така и за техните близки, при това напълно безплатно.
Защо е важно да се грижим за себе си?
Защото това е наша грижа и отговорност. Темата "грижа за себе си" е наистина важна и все по-обсъждана в обществото. Няма как да е друго - налага се да бъдем все по-самоосъзнати в ежедневието си, животът в съвременния свят го изисква от нас. Мнозина вечно твърдят, че нямат достатъчно време за себе си и това е вярно - свободното време действително е дефицит за нас. Но също така e вярно, че
ние сами избираме дали здравето ни да бъде приоритет в списъка със задачи. Не можем да оставим грижата за здравето си за по-натам, в някой друг ден, в някоя друга година. Трябва да го правим регулярно и отговорно. Защото ракът на гърдата, открит навреме, може да бъде лечим.
А няма как да го открием навреме, ако не правим редовно профилактични прегледи, в нужните за това параметри - след 20-годишна възраст да ходим на преглед с ехограф при специалист веднъж годишно, а след 40-годишна възраст да редуваме една година преглед с ехограф, една с мамограф. Разбира се, ако имаме фамилна обремененост, тези прегледи трябва да са по-чести.
Къде може една жена да намери помощ, ако усети, че не може да се справи сама със себе си?
Всички ние във Фондация „Една от 8“ знаем, че всяка жена, чула диагнозата рак на гърдата, както и нейните близки, имат нужда да получат отговор на много възникнали въпроси. Искаме да им помогнем да направят най-добрия избор за себе си и затова им предоставяме безплатни информационни, практически и психологически консултации.
Благодарение на програмата „Бъди до мен“, която реализираме с подкрепата на AVON България, всеки понеделник, сряда и петък сме на разположение на жените с диагноза в Клуба на „Една от 8“, за да ги запознаваме с пътя на пациента, който имат да извървят, за да им помагаме да разберат поставената им диагноза и назначено лечение, както и да ги подкрепим в чисто емоционален и психологически аспект, да продължат живота си и да интегрират преживяното в себе си. Защото диагнозата придава нови посоки на живота, но и му привнася и нов, съдържателен смисъл.
Вашето послание, съвет или призив към всички дами.
Общовалидна е истината, че е жизненоважно да се научим да живеем тук и сега, да сме автентични със себе си и да се обичаме. Жалкото е, че човек обръща внимание на тези детайли, когато се сблъска челно с някакъв голям житейски проблем. Като психолог винаги споделям, че е добре за нас, диагностицираните жени, да се научим да живеем с болестта, а не в болестта. За всички хора е валидно, че ако решим да се съсредоточим върху причините, които ще ни помогнат да постигнем своите цели и мечти, ще ги намерим. По същия начин, ако решим да се съсредоточим върху това, което би ни попречило да ги осъществим, също ще го намерим. Толкова е просто:
намираме това, което търсим! Затова търсете със сърце и душа най-доброто за Вас! И разбира се, обичайте го този живот. Той е многопластов и с различни нюанси, но пък е толкова, толкова хубав!!!
