Наричан още Кръстци, Водокръщи, на 5 януари църквата отбелязва Зимния Кръстовден.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът, който ходи по къщите и ръси с вода, оставя и по малко бяла и червена вълна. С нея ще бъдат направени  мартеници на 1 март. 

Народът вярва, че на този ден се пропъждат “мръсните дни”, които започват на 25 декември, Коледа - "некръстените" дни, в който Исус Христос все още не е получил Светото Кръщене. Свещеникът пуска кръста във вода, като по този начин я кръщава. Счита се, че чрез силата на кръста земята ще се изчисти от от бродещите същества от отвъдното.

Всеки, дошъл в църквата, трябва да пие от тази вода, за да прогони от себе си лошото. Това е подготовката за голямото кръщаване. На следващият ден - Йордановден, попът ще хвърли кръста в река или водоем.

На Кръстовден се ядат постни ястия. На трапезата се слагат боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На някои места месят и пита, в която се слага паричка, също като на Коледа.

Поверия, свързани със Зимния Кръстовден:

  • Ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси къщите, годината ще е плодородна. 
  • Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас.
  • Реки за миг спират да текат, за да се пречистят, а след това отново да започнат своя бяг.
  • В нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря и пожеланото се сбъдва.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана и производни.