Великият (великденски) пост, който се практикува в днешни дни, е свързан с четиридесетдневния пост на Христос в пустинята. Тази година започва на 14 март. Продължава 40 дни, за да може тялото и душата да се подготвят за посрещането на един от най-големите дни за християните – Възкресение Христово.

Постът не е диета

Християнската църква нарича началото на Великденския пост преддверие на божественото покаяние. Чрез пост хората се отказват от своите грехове, пречистват телата и душите си. Идеята на постите е чрез лишаване на тялото от обичайната храна, да се смири душата. Смята се, че колкото по-далеч стои човек от един от основните грехове – чревоугодничеството, толкова по-близо до Бог отива.

Великденският пост е най-строг през първата и последната седмица. Всяка седмица от постите е посветена на църковна личност, чиите дела са свети и хората към смирение.

В първата седмица се отбелязва Тодоровден.
През втората седмица се почита името на св. Григорий Палама.
Третата седмица е посветена на Светия кръст.
Четвъртата седмица е свързана съ свети Йоан Лествичник.
В петата седмица се чества Пресвета Богородица.

Забранени храни

През първата седмица постът е строг. Приема се растителна храна. Забранена е консумацията на олио и вино.
През втората седмица се разрешава консумация на риба в деня на Благовещение (25 март).
В седмицата на Връбница се разрешва консумацията на риба, хайвер и други безгръбначни животни.
На Разпети петък църквата препоръчва да не се консумира нищо и дори да не се пие вода, разбира се, ако здравето го позволява.
Забранени са храните от животински произход – мляко (и прозиводни), яйца, месо, олио, шоколад. Може да хапвате – риба и зехтин (в позволените дни), макаронени изделия (без яйца в състава им), овесени ядки, нахут, соеви продукти, млечни продукти на растителна основа, хляб (без мляко и яйца), плодове, зеленчуци, ориз, ядки, мед. 

Предложения за обяд в офиса
Една от основната трудност при по-специфичен режим на хранене, независимо дали диета или пост, е какво да се яде, когато не сме си у дома. Ето няколко предложения, които могат да ви улеснят.

Салата от (люцернови) кълнове
За да не слагате мазнина в салатата, може към кълновете да добавите половин нарязано авокадо. Добавете или заместете с шепа маслини (по желание). За да увеличите ранителната стойност на салатата и тя да ви засити, сложете нахут – сварен или от консерва.

Копривена каша с киноа
Предварително накиснете киноата поне за една нощ в студена вода. След това изплакнете обилно с вода. 300 грама коприва се попарват с гореща вода за няколко минути, след което течността се излива. Корпивата се нарязва на ситно. В зехтин се задушава половин глава лук и 2-3 скилидки чесън (ако ви притеснява ароматът му, може да го пропуснете и да замените с половин морков). Когато са готови, към тях се добавя сварената киноа и копривата и се оставя на котлона за около 10 минути. Всичко се разбърква. Овкусява се с джоджен или чубрица.

Крем супа от червена леща
Сварете до омекване 1 морков и 1 глава лук, които предварително сте нарязани на ситно. Сле дкатос а готови, овкусете с ½ ч. л. сол. Добавете 1 ч. ч. добр еизмита червена леща и варете още малко. Не забравяйте, че червената леща се сварява много по-бързо от кафявата. Ако я преварите, ще получите ястие с консистенция на каша, а не супа. Когато правите крем супа обаче, това е плюс. Овкусете с черен пипер, кимион и зехтин пасирайте. Поръсете с пресен магданоз. Супата може да сложите още гореща в буркани, за да се получи вакуум и така да имате няколко готови обеда за през седмицата.