Ето че и наш Мишо започна да проявява от време на време известна твърдост на характера, с други думи – чист инат. Няма възпитатели, учители и, най-вече, родители, които да не знаят що е то детски инат. Той може да извади от релси и най-мъдрия, и най-търпеливия. Вкъщи най-напред сдавам багажа аз, на второ място – таткото и дядото. Най-твърда обаче, се оказва бабата. Но... да не навлизам в подробности, а да помислим как можем да се справим с проблема.
Често пъти подобни прояви ни карат да се замислим
дали не допускаме някакви грешки във възпитанието. След като се порових в специализираната литература и се запознах с професионални мнения по въпроса, се уверих, че няма място за тревога.
Психолозите успокояват
и уверяват, че подобни прояви на горещ темперамент са нещо естествено. Всъщност желанието у детето да щурее, да прави бели, да се заинатява, упорито да устоява позицията си – всичко това са абсолютно нормални явления, съпътстващи процеса на растежа и развитието на малкия човек. Проявата на характер и упоритост е и израз на вроденото желание у всеки мъник към самостоятелност. Такива ситуации понякога повишават личната му увереност и самочувствие. От тази гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, но не бива и да се подстрекава. Най-добре е да се опитаме да открием първо причината за подобно поведение – дали е продиктувано от страх, дали е поради липса на внимание или е просто проява на безпричинно несъгласие.
Когато обаче става въпрос за безопасността и здравето
на малчугана или за морални ценности, които се възпитават от рано, не бива да отстъпваме. Лесно се дават съвети, но сериозността на темата ме принуждава да подчертая, че не бива да спорим, още по-малко – да се гневим, а търпеливо и с цената на допустими компромиси да отстоим правилната позиция.
Ето няколко стъпки, които ще ви помогнат да се справите по-лесно с ината на детето си:
•Ако беладжията до такава степен ви е изкарал от кожата, изчакайте докато се успокоите. Гневът е лош съветник. Със спокоен тон убедете детето, че няма да получава отказ всеки път, когато поиска нещо. Нека знае, че правите отстъпки и компромиси, винаги, когато е възможно и разумно.
•Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време – ако не прекъсвате детските занимания и игри, които са важни за детето, ще избегнете конфликти.
•Бъдете настоятелни в преследването на целта. Предварително обявете какви ще са последствията за непроявено непослушание. Не действайте със заплахи и сила. Подобни груби методи ще потиснат самочувствието на детето и неговия стремеж към самостоятелност.
•Никога не казвайте: "Защото така аз искам!". Винаги обяснявайте защо "така трябва".
•Когато палавникът прояви инат, в изясняването на проблема включете и него. Така в търсенето на решението ще бъдете заедно – от едната страна на барикадата, а не един срещу друг. Похвалете мъника за участието му. Похвалата е изключително важен фактор в процеса на възпитанието и за доброто психическо развитие на детето.
