В мига, в който моят син пое първата глътка въздух, цялата ми същност, дух и съзнание бяха обладани от едничката мисъл, от трепетното очакване да го зърна, да го посрещна и обгърна в обятията си с онова тъй свято, вече заговорило в мен, майчино чувство на нежност, обич и всеотдайност. Любовта на всяка майка към рожбата й е неизменна и покъртителна в своето величие.

Най-великото чувство на света, обаче, е и повод за хиляди притеснения и тревоги

Мисълта за здравето на моето дете неотменно се превърна в натрапчив спътник в съзнанието ми още от мига на първото проплакване. Така, сред тревогите, които ме обзеха непосредствено след раждането на моя син – ще се развива ли правилно, ще се храни ли добре, ами ако повърне докато спи, се появи и още една –

дилемата за или против имунизацията

Напоследък все по-често се заговаря за положителните и отрицателните страни на ваксините за бебета. Необходими ли са те или не?  Доколко носят рискове от странични реакции и доколко възпрепятстват появата на даденото заболяване, са все въпроси, върху които все повече се дискутира и спори у нас, а и в световен мащаб. Аз, от своя страна, като немедицинско лице, не мога да дам крайно мнение и нямам право да го правя. Но като майка, у мен се зародиха сериозни съмнения, възникнали именно от все по-зачестилите дискусии по този проблем.

Наличието из форумното пространство на разнообразни и противоречиви мнения,

събудиха у мен догадки доколко факторът ваксинация е допринесъл за оздравяването на човешката цивилизация от появата му до днес. Така реших да се поровя за повечко информация, в резултат на което у мен се породиха множество въпроси.

Всъщност, какво представлява ваксината?

Простичко казано, тя е внасяне в организма на бактерии, причинители на съответното заболяване, но разбира се, в тяхната по-слаба форма. Целта е да се стимулира организма в производството му на антитела, които при евентуална зараза да успеят да победят причинителите на болестта.  Съществуват и такива ваксини, при които директно в организма се вкарват антитела. Но тъй като повечето ваксини създават защита на организма само за известно време, на съответни периоди е необходимо ваксината да се повтори.

И отново се питам, доколко организмът, придобил изкуствен имунитет към дадена болест, би издържал на атаките на други, различни нови микроби и вируси, към които до този момент е бил устойчив!

В крайна сметка, достатъчна ли е информацията, която се дава на обществото в световен мащаб, касаеща рисковете от странични ефекти вследствие на имунизацията?

Само след няколоко дни на моето бебе му предстои поредната, четвърта ваксинация – третата, включваща петвалентната ваксина срещу  дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит (детски паралич) и хемофилус инфлуенце, както и срещу стрептококкус пневмоние. За жалост, всеки месец, за нас родителите, воденето на детето ни на поредната ваксинация, е

изпитание на нерви, сетива и чувства

Струват ли си наистина болката, писъците и хълцанията на най-съкровените ни, крехки и най-обичани от нас създания? Ами после? В душите ни безжалостно нехлуват страхът от високата температура,  тревогата от странични реакции! Повярвайте ми, след всичко, което е казано и написано по този въпрос, аз, като майка, треперя всеки път за здравето на своята рожба.

Ето защо, по никакви критерии не бих могла да упрекна онези родители, които категорично отказват да имунизират децата си, въпреки санкциите. Но у нас, неотдавна,  bTV ни информира за

върлуваща епидемия от морбили в Сливен

Оказа се, че именно липсата на имунизация при деца от ромските квартали в града е причина за епидемията. Но дали е само това? Нима условията на живот и ниското ниво на хигиена в подобни места също не принадлежат към графата рискови фактори за опасната болест? Следователно, доколко можем да твърдим, че причините са единствено и само от медицински, а не и от икономически или социален характер?

Оказва се, обаче, че епидемии пламват не само сред бедни слоеве на обществото

В периода  от 1977-1979 г.  редица публикации в медийното пространство на Великобритания, излагащи нотки на съмнение относно ефективността на ваксинацията, и на опасения по отношение рисковете за здравето на децата, предизвиква мащабен отказ сред населението от ваксиниране и широко негативно отношение въобще към имунизацията. Резултатът – пламване на епидемия от коклюш. Броят – близо 5000 деца.

Взрив на епидемия от морбили (дребна шарка), пламва и в страни от европейската общност

Този път историята се повтаря в наши дни. Скептичното отношение на маса родители към ваксините е повод за спада на броя на ваксинациите. От 2006 г. към момента се наблюдава нарастване броя на заразени от морбили деца.  Над 8000 случая са регистрирани само за периода от 2009 – 2010 г.

Според  доклада на Асоцияцията на европейските производители на ваксини 98% от болните деца са били неваксинирани. Основателен факт, който ме навява на мисълта, че все пак необходимостта от ваксинация е не просто препоръчителна, но и наложителна, още повече, имайки предвид предупреждението на експерти от Световната Здравна Организация, че

заразата ще продължи да се разпространява из континента, достигайки до Балканите

Една мисъл, обаче, постоянно ме човърка с натрапчивото си присъствие в ума ми. От една страна се питам, не вървим ли ние, хората от съвременната цивилизация, сами срещу себе си, постоянно опитвайки се да се месим в законите на природата? Сурогатно майчинство, клониране, ГМО и т. н. И тези ваксини! Може би, привиквайки към тях, човечеството възпрепятства един естествен процес на имунизация по силата на природнте закони?  Нима имунитетът, създаден изкуствено, внесен отвън наготово, е верният път на съвременната цивилизация в борбата й с болестите?

Но от друга страна – знаем, че в ранните векове на развитието на цивилизацията, средната продължителност на живота е била много ниска (разбира се, изключвам библейските и други древни източници, в които се говори за лица, чиято средна продължителност на живота се движи в рамките от 300 до 900 години). Като се започне от античността, където 35-40 години е преклонна възраст за човека и се стигне до наше време, в което, в една Япония, например, средната продължителност на живота е около 80 години, бихме могли да се запитаме

за връзката между продължителността на живота и постиженията в медицината до днес

В крайна сметка, в сравнение с многовековната еволюция все пак човешкият опит е много по-малък. Немалко родители се оказваме изправени пред  дилемата да имунизираме ли нашите деца или не. Но въпреки това, за мен остава доверието в постиженията на медицината. Остава ми и надеждата във все по-благоприятното въздействие на ваксината върху човешкия организъм. И вярата в нейното усъвършенстване.