Естествено е, като родители, да сме заинтересовани от това как е протекъл денят на детето ни в детската градина или в училище – как се е чувствало , какво е научило, с какво се е занимавало, какво го е притеснявало, какво го е радвало и т.н., докато ние сме били далеч от него. Със сигурност обаче, ви е омръзнало да използвате една и съща фраза, когато искате да разберете това.
От личен опит установих, че въпроси като: „Какво прави днес?”, „Как мина денят ти?”, сработват успешно само първите една-две седмици от началото на учебната година. След това непрекъснато „удряха на камък”. Явно на малкото човече, в един момент, просто му писва да чува едно и също и спира да ми отговаря.
За да опресня интереса или, по-скоро, отзивчивостта на детето към проявите на моето любопитство, направих експеримент и се оказа, че работи. Достатъчно беше да конкретизирам въпросите и се получи. Малчуганът словохотливо развърза езика си и започна да ми отговаря, дори повече от необходимото – разказваше с ентусиазъм, впускайки се от една тема в друга.
Какво го питам ли? Ами, много простичко – оказа се, че колкото по-конкретно и целенасочено е зададен въпросът, толкова по-голям е ентусиазмът, с който малчуганът отговаря:
Какво ново и интересно ти се случи днес?
Днес имаше ли приключения?
Танцувахте ли днес?
Какво си похапна на обяд?
Десертът по-хубав ли беше от маминия?
Помогна ли на някое детенце да си облече пижамката?
Пристигна ли днес кукленият театър в детската градина. Кое представление гледахте?
И още...
Коя песничка пяхте днес?
Кажи ми новото стихче, което научи днес?
Твоят приятел Ники разказа ли ти къде е ходил през уикенда? А ти разказа ли му?
Къде ти е по-приятно и интересно – в стаята или навън на двора?
Чувстваш ли се щастлив?
Искаш ли още да си играеш с децата от детската градина?
Радваш ли се, че си отива ме у дома?
Така зададени, въпросите предразполагат мъника да отговаря, да разказва, дори да си измисля (което пък развива фантазията и въображението му). Същите тези предразполагат детето да споделя, да търси мнение и съвети, да обменя идеи, да пита и, в края на краищата, спомагат за изграждането на доверието помежду ви. И най-важното – ще ви помогнат да разберете как се е чувствало детето ви през деня сред другарите му и учители.
Не забравяйте! Бъдете приятели на своето дете. Никога ни изисквайте от него отговори на всяка цена.
