Мартеницата е обредна украса от усукани конци, която се приготвя на 1 март и се подарява за здраве. Традиционно се прави от вълна, прежда и обикновено е в два цвята. В някои краища на България е многоцветна или само с добавка на синьо мънисто.

Знаем ли в какъв цвят традиционно е Пижо и в какъв - Пенда? Вижте във видео анкетата по-долу. 

Допълнителните елементи, с които се украсява мартеницата, са паричка, метална халка, сух чесън, мъниста, черупки от охлюви, кравайче.

Освен на хората мартеницата се закачва на домашните животни и на плодните дървета.

Мартеница се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало дърво.

Когато се свали, се оставя под камък. След девет дни, според това, което има под камъка, се гадае за бъдещето на човека.

Ако има мравки – годината ще е богата, ако има по-големи буболечки – добитъкът ще се множи, ако има червеи – ще има много коне. Поради тази причина се наричат и гадалушки.

Преди изгрев слънце се изнася нещо червено навън от дома – дреха, пояс, прежда, като се окачва под стряхата или на дърво за девет дни.

Счита се, че червеното ще разсмее Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Жените не трябва да перат и да простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Когато готвят, не трябва да използват опушени, черни съдове, за да няма палежи по нивите.



Любопитен е фактът, че в някои части на България, на този ден възрастните жени не излизат от дома си, за да не ги срещне Баба Марта и да се разсърди.

Ще се засмее и времето ще бъде слънчево обаче, ако срещне по пътя си млади момичета.